Читать «Бурята (Романс)» онлайн - страница 4

склони пред кралската корона свойта

и хвърли тъй злочестия Милано —

за пръв път — в унижение!

МИРАНДА

                                                О, боже!

ПРОСПЕРО

Какво поиска й доби в замяна,

чуй, дъще, и кажи: нима би могъл

така да действа брат?

МИРАНДА

                                        Да мисля лошо

за майка ви, е грях. От благо лоно

и зли чеда се раждат.

ПРОСПЕРО

                                        Да, и тъй,

неаполският крал — заклет мой враг,

слух даде на онуй, което брат ми

предложи му: срещу поклон васалски

и ежегодна дан да ме изскубне

от княжеството ми и да даде

тържествено прекрасния Милано

на чичо ти. И той във тъмна нощ,

набрал отряд предатели, отвори

вратите на Милано и сганта му

нахлу и ни отвлече в мрака — мене

и тебе плачеща!

МИРАНДА

                                О, грозна участ!

Не помня как съм плакала тогава,

но чувствам, че сега ще се разплача!

Очите ми се пълнят!

ПРОСПЕРО

                                        Потърпи

и скоро ще узнаеш туй, което

ни предстои — без него моят разказ

би бил ненужен.

МИРАНДА

                                А защо не са ни

погубили веднага?

ПРОСПЕРО

                                С право питаш.

Повествованието ми поражда

такъв въпрос. Не дръзнаха, дете.

Народът ме обичаше тъй нежно,

че те се побояха да обагрят

ръцете си в кръвта ни, а покриха

с по-светли краски мрачното си дело:

със лодка те откараха ни, дъще,

на две-три левги от брега, където

ни чакаше гнил скелет от гемия

без мачти, без въжета, без платна,

напуснат и от плъховете даже;

на него ни оставиха да стенем

във отглас на ревящите вълни

и да въздишаме към ветровете

така, че те, въздишайки в ответ,

вредяха ни от обич!

МИРАНДА

                                        Боже мой,

какво ли бреме съм била за вас!

ПРОСПЕРО

Ти беше херувимът, на когото

дължа живота си! Когато аз

талазите солях със пот и сълзи,

изтръгнати от трудностите, ти

усмихваше се, сякаш небесата

ти бяха влели крепкост, и таз твоя

усмивка ми подсилваше духа

сред мъките!

МИРАНДА

                        Как стигнахме до суша?

ПРОСПЕРО

По божа воля. Със вода, с храна

ни бе снабдил един човек, на име

Гонзало, благородник от Милано.

Той беше натоварен да ни прати

на вярна смърт, но даде ни все пак

обувки, дрехи, сечива, които

послужиха ни после. Пак от жалост,

понеже знаеше, че книголюб съм,

снабди ме той със няколко от моите

най-ценни томове, за мен по-скъпи

от княжеството ми.

МИРАНДА

                                Да можех нявга

да срещна този мъж!

ПРОСПЕРО

                                        Сега аз ставам.

Ти стой си тъй и свършека изслушай

на морските ни мъки: тук, на този

безлюден остров стигнахме и тука

под грижите ми ти разви се, както

не може туй да стане с твоите равни,

които имат повече възможност

за празни развлечения и нямат

наставници усърдни като твоя.

МИРАНДА

Дано ви награди за туй небето!

Но тъй като това ме мъчи още,

кажете, татко: по каква причина

развихрихте таз буря?

ПРОСПЕРО

                                        Ще узнаеш

и туй накрай: по смайваща случайност

менливата Фортуна — сега вече

обикнала ме! — стори да доплават