Читать «Буря от ада» онлайн - страница 24

Напълно е възможно Виктор Селз да се е оказал въвлечен в нещо истинско, нещо, което напълно е завладяло вниманието му. Изкуството на Магията може да причини това на хората — особено тъмните му страни. Ако се е обърнал към него в отчаянието си след уволнението, това, вероятно, обяснява внезапното му напускане. Много чародеи, или онези, които искат да стават такива, се отдръпват от света, вярвайки, че изолацията им позволява да се концентрират изцяло върху магията. Всъщност това не е вярно, но помага на слабите и неопитните да се отвличат по-малко.

А може би това изобщо не е талисман. Може просто да е любопитна вещ или сувенир, останала след пътуване до югозападните щати. Нямах възможност да узная със сигурност дали това нещо е служило за усилване на концентрацията или за събиране на магически сили — а още по-малко, дали е използвана за насочване на заклинание. Що се отнася до мен, изобщо не бих желал да използвам такова съмнително средство — по най-различни убедителни причини.

Какво пък, докато се опитвам да намеря този човек, ще се наложи да имам предвид и тази дребна мерзост. Може би тя не означава нищо. А може би означава, при това — много. Погледнах часовника. Четири без петнайсет. Подходящо време, за да се обадя в моргите да проверят дали няма да намерят в някоя от тях интересуващата ни особа, да я наречем Джон Доу — кой знае, може би разследването ми ще приключи още тази вечер — а после да мина през банката, да внеса пари по сметката си и да изпратя чек на хазяина.

Извадих телефонния указател и започнах да звъня по болниците. Не че това беше обичайната ми работа, но в нея няма нищо трудно, ако не броим обичайните проблеми, с които се сблъсквам когато използвам телефон: шумове, смущения, преплитане на разговорите. Ако нещо може да се повреди, то задължително ще се повреди.

В един момент ми се стори, че улових движение с края на окото си: едва забележимо помръдване на сушения скорпион, лежащ на бюрото ми. Замижах, после го погледнах по-внимателно. Не мърдаше. Много внимателно го опипах с чувствата си — като с невидима ръка, — опитвайки се доловя някаква следа от магическа енергия.

Нищо. Магията в него беше по-малко и от живота му.

Само не казвайте после, че Хари Дрезден се бои от умрели сушени насекоми. При цялата си подозрителност не възнамерявах това да пречи на работата ми.

Затова го подхванах с края на телефонния указател и го бутнах в средното чекмедже на бюрото. Далеч от очите — далеч от ума.

Излиза, че имам проблем с пълзящи, мъртви, отровни твари. Колко подходящо.

Глава 5

„МакЕнъли“ е кръчма на няколко пресечки от офиса ми. Винаги отивам там за да се справя със стреса или просто когато в джоба ми се въргалят няколко излишни долара, които не ми е жал да похарча за добро хапване. И не само аз. Мак, собственикът на заведението, е свикнал с чародеите и свързаните с тях проблеми. В „МакЕнъли“ няма видеоигри. Нито телевизори, нито скъпи компютърни играчки. Там дори няма музикален автомат. Вместо него Мак държи механично пиано — то има най-малка вероятност да се повреди в наше присъствие.