Читать «Буря от ада» онлайн - страница 154

Задавих се, изкашлях се и седнах, опитвайки се да си поема дъх. Морган ме гледаше пронизително няколко секунди, после се намръщи, стана и се обърна.

Най-накрая успях да събера сили, за да говоря.

— Вие ме спасихте — тъпо изхриптях аз.

Той се намръщи.

— Да.

— Но защо?

Той отново ме погледна, после се наведе, вдигна от земята меча си и го прибра в ножницата.

— Защото видях какво е станало тук. Видях как си рискувал живота си, за да спреш този тип. Без при това да нарушаваш Законите. Ти не си убиец.

Покашлях още малко.

— От това не следва, че трябваше да ме спасявате.

Той се обърна и ме погледна така, сякаш думите ми го озадачаваха.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Можехте да ме оставите да умра.

Лицето му не се смекчи и на йота, но той отвърна:

— Ти не си виновен. Ти си част от Белия Съвет. — Устата му трепна, сякаш тези думи бяха по-кисели и от зелен лимон. — Формално. Аз съм длъжен да пазя живота ти. Изпълних дълга си.

— Аз не съм убивал — казах аз.

— Не.

— Щом е така — изхриптях аз, — значи аз съм бил прав. Което означава, че вие…

Морган се намръщи.

— Повече от готов съм да те екзекутирам, ако преминеш чертата, Дрезден. Не мисли, че това ще те откачи от кукичката — доколкото разбирам ситуацията.

— Така-а. Ако не съм забравил, ваше задължение като Надзирател е да доложите за поведението ми на Съвета, нали така?

— Да — изръмжа той. — Може би дори ще свалят Проклятието от теб.

Разсмях се и моментално се закашлях.

— Не си победил, Дрезден. В съвета има много хора, на които е добре известно, че се занимаваш със силите на Тъмнината. А ние няма да те изпускаме от поглед. Ще те следим ден и нощ, ще докажем че си опасен и трябва да бъдеш спрян.

Засмях се отново и бях принуден да легна настрани — още не бях достатъчно добре, че да мога да се смея.

Морган сви вежди и ме погледна със съмнение.

— С теб всичко наред ли е?

— Дай ми галон-два листерин — изхриптях аз — и ще съм супер.

Морган ме гледаше мълчаливо и аз се посмях още. Той завъртя очи и измърмори нещо за полицията, която ще пристигне всеки момент и ще ми окаже медицинска помощ. После се обърна и закрачи през гората, мърморейки нещо под носа си.

Полицията наистина пристигна навреме и успя да залови опитващите се да избягат Бекет. Освен всичко друго, ги арестуваха за непристоен вид. По-късно ги съдиха за съучастие в производството и разпространението на „Трето Око“. Какво пък, провървя им, че ги съдиха в щата Мичиган. В Чикаго никога нямаше да се измъкнат живи от затвора. Това би се отразило зле на бизнеса на Джони Марконе.

„Версити“ пострада много от загадъчния пожар в нощта след моето посещение. Чух, че Марконе не е имал проблеми с получаването на застраховката, въпреки плъзналите на тази тема слухове. Освен това говореха, че Марконе е наел Хари Дрезден, за да премахне главатаря на бандата „Трето Око“ — както често се случва, източникът на този слух така и не беше открит. Не се опитвах да го опровергавам. В крайна сметка, това не е толкова голяма цена за да живееш, без да се страхуваш, че ще сложат бомба в колата ти.