Читать «Буря от ада» онлайн - страница 10

— А втория вариант? — попита Мърфи.

— Тавматургия — казах аз. — Както за нея, така и за него. Позволете нещо да се случи в малък мащаб и му придайте енергия така, че да се повтори и в по-голям.

— Пълни глупости — изсумтя Кармайкъл.

— Как може да работи това, Хари? — гласът на Мърфи също прозвуча доста скептично. — Може ли да се направи от някакво друго място?

Кимнах.

— На убиеца му е достатъчно да притежава нещо, което би го свързало с жертвата. Косми, нокти, кръв. Нещо от този сорт.

— Като кукла-вуду?

— Напълно вярно. Да.

— Жената си е боядисвала косата съвсем скоро — отбеляза Мърфи.

Кимнах отново.

— Ако успеете да откриете къде си е правила прическата, може би ще намерите нещо. Не знам.

— Можеш ли да ми кажеш още нещо полезно?

— Да. Убиецът е познавал жертвите. И ми се струва, че това е жена.

Кармайкъл отново изсумтя.

— Не смятам че си струва да си губим времето, слушайки всичко това. В девет от десет случая убиецът е познавал жертвата си.

— Млъкни, Кармайкъл — каза Мърфи. — Какво те кара да мислиш така, Хари?

Станах и прекарах ръка през лицето си.

— Начинът, по който действа магията. Всеки път, когато искаш да направиш нещо с нейна помощ, това трябва да идва вътре от теб. Чародеят трябва да се фокусира върху това, което иска да направи, да го визуализира, да повярва в него, иначе нищо няма да се получи. Не можеш да накараш нещо да стане, ако го няма в теб. Убийцата е можела да очисти и двамата и да го направи така, че да изглежда нещастен случай, но тя е избрала именно този начин. За да го направи така, трябва да има дълбоко лични причини да желае смъртта им. Може би отмъщение. Не е изключено да е любовница или съпруга. А и начинът, по който са умрели — в разгара на секса. Това не е случайно съвпадение. Емоциите играят ролята на канал за магията — пътеки, които могат да се използват, за да се доберат до теб. Тя е избрала време, когато са били заедно и са заредени с желание до предела. Тя е имала образци, които да използва за фокусировка и е пресметнала всичко предварително. Такова нещо не можеш да направиш с непознати.

— Глупости — измърмори Кармайкъл, но този път прозвуча по-скоро като абстрактна ругатня, а не нацелена конкретно към мен.

Мърфи ме гледаше недоволно.

— Непрекъснато казваш „тя“. Защо, дявол да го вземе, си толкова уверен в това?

Махнах с ръка към спалнята.

— Защото не можеш да постигнеш нищо, дори и отдалеч напомнящо на тази гадост, ако не ненавиждаш жертвата. Силно да ненавиждаш — отвърнах аз. — По частта с омразата жените са в пъти по-добри от който и да е мъж. Те могат по-добре да я фокусират, по-добре да я насочат. По дяволите, та вещиците са къде-къде по-злобни от вещерите. Общо взето, това много ми прилича на женско отмъщение.

— Но може да бъде направено и от мъж — не се предаваше Мърфи.

— Ами… — поколебах се аз.

— Боже, Дрезден, ти си истинска свиня. Шовинист. Нима такова нещо може да бъде извършено само от жена?