Читать «Братът на Бил Макджий» онлайн - страница 5

— Мразя изкуството и красотата — каза той.

— Не, не ги мразиш — рече майка му.

— Всичко мразя.

— Добре, Поет — каза майка му. — Ето и мис Гардън идва да те окъпе и да ти даде да вечеряш.

Тя се обърна към жената и каза:

— Мис Гардън, Поет пак се е бил. Погрижете се за него, ако обичате.

— Добре, мисиз Коб — каза жената.

Родителите на Поет поговориха малко с мис Гардън, после майка му се обърна, взе го в прегръдките си, обсипа главата и лицето му с целувки и прошепна в ухото му:

— Аз те обичам толкова много, мое малко незначително момченце.

А баща му каза тихичко:

— Лека нощ, Ед. Лека нощ, Ед МакДжий.

Изведнъж всичко стана хубаво. За първи път баща му и майка му бяха толкова добри и сега ги обичаше повече от всякога.

Когато излизаха, той изчака мис Гардън да отиде в банята да приготви ваната. Като чу водата да тече, изтича през апартамента, втурна се надолу по стълбите, мина през изхода за прислугата да не го забележат и се затича по улицата към къщата на мисиз МакДжий.

Сега улицата беше съвсем пуста и тъмна. Качи се до вратата, почука и след малко мисиз МакДжий отвори. Той каза:

— Той ми беше брат, мисиз МакДжий. Бил беше моят брат.

— Бил се удави — рече мисиз МакДжий.

— Ще идвам всеки ден — продължи той, — защото ми беше брат.

Слезе по стълбата и спря пред къщата.

Мисиз МакДжий излезе от гостната на верандата и застана там, нищо неразбираща — нито изкуството, нито красотата, нито каквото и да било. Тихо простена, а той едва се сдържаше да не заплаче.

Обърна се и тича чак до дома. Мис Гардън се беше ядосала, но все пак се зарадва да го види. Преди да угаси лампата, тя му почете както всяка вечер, но той не я слушаше.

— Защо не ме слушаш? — попита тя.

— Мисля си.

— За какво си мислиш?

— Мисля си за брат ми.

— Ти нямаш брат.

— Вземи си думите назад.

— Взимам си ги.

— Казва се Бил МакДжий и се удави.

— Да.

— И ще ходя да я виждам всеки ден.

— Кого?

— Мисиз МакДжий.

— Добре.

Мис Гардън загаси лампата и излезе на пръсти от стаята, затваряйки вратата зад себе си.

След десетина минути телефонът иззвъня. Беше мистър Коб.

— Да, така е — каза му тя. — Избяга. Ходи някъде и се върна след десетина минути. Мисля, че е много разстроен. Сигурна съм, че мисиз МакДжий съществува и се опасявам, че е загубила сина си.

От другия край в телефонната кабина точно до салона за коктейли, където пиеха преди вечерята, мъжът слушаше внимателно, после каза:

— Ще гледаме да се върнем рано. Надникнете в стаята му след час, час и нещо.

В леглото братът на Бил МакДжий си мислеше за майката на Бил МакДжий, за самия Бил, за това колко добри приятели бяха, и накрая заспа.

Когато на сутринта се събуди, видя че майка му и баща му лежат в стаята на едно легло, направено на пода. И двамата дълбоко спяха. Гледа ги дълго, удивен и възхитен от това, което са направили. По едно време майка му отвори очи и го видя да седи в кревата. Усмихна му се и затвори очи, а той нищо не каза. След малко тя пак отвори очи и се усмихна.