Читать «Братчето» онлайн - страница 3

Отстъпих.

— Добре — рекох, — но ти ще отидеш да го избереш и по-добре го вземи под наем. …И ти го плащаш.

Помислих, че роботът я щеше да досажда, я нямаше да работи добре и навярно щяхме да го върнем.

Той дойде вкъщи с придружителите си, дори не бе опакован. Би трябвало да кажа „то“, но Джози настояваше да го наричаме „той“, за да изглеждал повече като братче на Чарли. После ми стана навик.

Беше „робот-братче“ — така го обозначаваха. Нарекохме го просто „Хлапето“. Де да знам, че този тип роботи се радвали на растяща популярност. Не знам какво им става на хората, че приемат подобни неща.

И ние също го приехме. Или най-малкото аз. Джози пък бе очарована. Моделът, който бяхме взели бе доста добър, трябва да призная. Изглеждаше почти като човек, все се усмихваше и имаше приятен глас. На вид бе като петнадесетгодишно момче, дребно на ръст петнадесетгодишно момче. Това не бе много лошо, тъй като Чарли бе доста едър, макар и само десетгодишен.

Хлапето бе малко по-високо от Чарли и разбира се, по тежко. Знаете, че в него има кости от титан и какво ли още не, както и ядрен микрореактор, осигуряващ десет години работа без замяна.

Речникът му също бе добър и се държеше много учтиво. Джози бе направо прехласната.

— Мога да го използвам за домакинската работа — заяви тя. — Ще ми помага.

— Не бива — отвърнах аз. — Взела си го на Чарли и това означава, че той е на Чарли. Не му го отнемай.

Разсъждавах, че ако Джози го вземе и го превърне в слугиня, после никога няма да разреши да го върнем. Чарли, от друга страна, можеше да не го хареса или да му се насити след известно време и тогава бихме могли да се оттървем от него.

Чарли обаче ме измами. Хареса Хлапето.

Но както знаете, това бе обяснимо. В крайна сметка Хлапето бе предназначено да бъде братче, така че бе съвсем подходящо за Чарли. Оставяше Чарли да води, както подобава на по-голям брат. Подчиняваше се на онези три закона. Не мога да ги цитирам, но на вас ви е известно какви са. Не можеше по никакъв начин да причини вреда на Чарли и трябваше да изпълнява всичко, което кажеше Чарли, затова по някое време започнах да си мисля, че всичко е наред.

Имам предвид, че Чарли винаги печелеше, когато играеха. Така се и очакваше. А Хлапето никога не се сърдеше. Създаден бе да губи. Понякога Чарли риташе Хлапето, както правят децата, нали знаете. Едно дете винаги побеснява за нещо и си го изкарва на друго дете. Децата винаги го правят. Естествено, от това побесняват родителите на другото дете и от време на време трябваше да казвам на Чарли да не прави така, а това някак си го притесняваше. Губеше дар слово.

Е, с Хлапето можеше да го прави. И защо не? Не можеше да го нарани. Хлапето беше направено от пластмаса и метал и кой знае от какво още. Колкото и да изглеждаше като човешко същество, то не беше нещо живо. Не можеше да усеща болка.

В действителност намирах най-доброто на Хлапето в това, че бе нещо, върху което Чарли можеше да излее излишната си енергия, така че тя да не се натрупва под налягане в него. А Хлапето нямаше нищо против. Когато тренираха джудо, Чарли можеше да хвърля Хлапето както си иска, дори да го тъпче можеше, после обаче Хлапето просто ставаше и казваше: „Така беше добре, Чарли. Хайде да опитаме отново“. Слушайте, дори да го хвърлите от върха на някой небостъргач, той пак няма да пострада.