Читать «Бостънци» онлайн - страница 96

С присъщото си добродушно и ведро уважение Верена пренасочи въпроса към своята спътница както обикновено.

– Изключва ли ги графикът ни?

– Опасявам се, че развлечението, на което се насладихме днес следобед, трябва да ни стигне за доста време – отвърна Олив не рязко, а доста величествено.

– Е, той достоен ли е за уважение? – настойчиво попита Верена, докато двете млади жени се отдалечаваха в здрача, крачейки рамо до рамо със зимните си наметки като монахини от свят орден.

Олив се позамисли.

– Да, много – като пианист!

Верена се върна с нея в града с конска карета – беше отседнала на Чарлс Стрийт за няколко дни – и вечерта озадачи Олив, като се отдаде на разсъждения, сходни на собствените ѝ странни мечтания в красивото жилище на господин Бъридж, но срещу които реагира бурно.

– Хубаво би било да приемаме мъжете такива, каквито са, а не непрекъснато да мислим за недостатъците им. Хубаво би било да не си задаваме толкова много въпроси, а да приемем, че те са намерили своите отговори и вече можем да поседнем в удобното старо испанско кожено кресло, да дръпнем завесите, за да ни предпазват от студа, тъмнината и огромния, страховит и жесток свят, и да слушаме Шуберт и Менделсон до безкрай! Тях изобщо не ги е интересувало женското страдание. Днес изобщо нямах усещането, че ми е нужно правото да гласувам, а ти? – попита Верена накрая Олив, както винаги завършваше подобни размисли.