Читать «Бостънци» онлайн - страница 21

– Не мога да разговарям с тези хора, не мога! – възкликна Олив Чансълър с изражение, което умоляваше да бъде освободена от тази отговорност. – Искам да се отдам на другите, искам да разбера всичко, което остава скрито от погледа и под повърхността, разбирате ли? Искам да вляза в живота на жените, които са клети и самотни. Искам да бъда близо до тях, да им помагам. Искам да направя нещо... О, само да можех да говоря!

– С радост ще ви отстъпя думата още сега да споделите своите мисли – заяви госпожа Фариндър светкавично, доказателство за уменията и да председателства.

– Божичко, не мога да говоря, не съм способна! Не притежавам нито самообладание, нито красноречие, не мога и три думи на кръст да кажа. Но много искам да допринеса с нещо.

– А какво притежавате? – попита госпожа Фариндър и измери събеседницата си от глава до пети с делови и студен поглед. – Имате ли пари?

В онзи момент Олив силно се надяваше тази велика жена да одобри финансовите ѝ възможности и изобщо не ѝ хрумна, че тя би могла просто от учтивост да оцени и друго нейно качество. Все пак призна, че разполага с известен капитал, и долови дълбочина и сериозност в тона, с който госпожа Фариндър каза:

– Ами допринесете с капитал тогава!

Тя прояви добрината да развие тази идея, а представата си за приноса на госпожица Чансълър посредством щедри дарения да финансира разпространението на по-адекватно разбиране сред жените в Америка за техните семейни и обществени права – фонд, който самата неотдавна беше основала, – тази дръзка картина тя очерта бързо и красноречиво, с вещината на превъзходен оратор. Омагьоса Олив, изпълни я с въодушевление. Ако животът ѝ въздействаше така на хората – особено на далновидна жена като госпожа Фариндър, – значи, все пак имаше възможност Олив да допринесе с нещо. Едно е сама да прави избор, ала сега вместо нея избора беше направила велика представителка на движението за свобода на жените (свобода от всякакво робство).