Читать «Боршука» онлайн - страница 2
Иван Събчев
— Може ли бе, Боршук, да не си връщаш заема?… Ето, като върнеш парите, ще ги дадем на други и той да си свърши работата и т.н. все в този дух.
Боршука слушал, слушал, кимал с глава и накрая, Мандаджиев като свършил, изправил се пред поръчителите си и им рекъл:
— Видите ли, какво хубаво ви говори човекът. Не се ослушвайте, ами плащайте борча и хайде да не си губим времето!
И без да чака веднага излязъл.
Този случай Боршука увековечил и в приживе издадения за себе си некролог, озаглавен — „СКРЪБНО-РАДОСТНА ВЕСТ“.
В него, между другото, четем:
… Да застанат на почетна стража:
Маньо Кеманаджиев и Петър Панов!
Солидни гаранти.
Когато полицата се протестира — покойника дезертира.
А Маньо и Петър в банката на касата платиха парсата!
С тоя некролог Боршука сякаш е предугаждал своя край, защото след написването му, само 57-годишен, той почива.
Така започва „Скръбно-радостната вест“.
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009
Издание:
Иван Събчев. Чешит-парад от стария град Казанлък
Редакция на вестник „Искра“, Казанлък, 1994
Редактор: Йордан Йорданов
Художник: Теню Пиндарев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14692]
Последна редакция: 2009-11-27 19:00:00
