Читать «Борсово Ватерло» онлайн - страница 3

Работата е, че през 1890 година, когато се създава „Пари“, вече е отминал периодът на пионерите на Интернационала (Лондон, 1864 г.). Ако в „Ругон-Макарови“, както и в личния си живот, Зола не престава да бъде буржоа — просветен, несъмнен хуманист и очевидно прогресивен, но така или иначе буржоа — той твърде бързо, единствен от по-големите писатели на своето време, с изключение на Жюл Валес, осъзнава значението на Марксовите идеи.

Всъщност каква е историята на Юнион женерал? От 1878 г. това дружество (наречено в „Пари“ „Световна банка“) привлича средствата на католишките енории, в името на бога и краля, с явното одобрение на Рим. Целта е била да се спъне непрекъснатият възход на гордата еврейска, протестантска и републиканска банка. А по същото време в Париж имало един много известен сладкар и гостилничар на име Бонту, също както основателя на Юнион женерал. Еднаквите имена и играта на думи били използувани за възхода на банката и нейните акции — козунаците „Банту“, знаменитите финансови козунаци! Правителството на Гамбета, макар боязливо републиканско, се разтревожило. Протестанта и евреи се почувствули крайно застрашени от това нахлуване на политиката във финансите. Войната била неизбежна.

Романът „Пари“, чрез своя герой Сакар, е показателен за антисемитизма, едновременно антифинансов и расистки, характерен за тази епоха, и интересно е, че и самият Зола се поддава на модния тогава тон, тона на Алфонс Доде и най-вече на братята Гонкур. Той прави пред себе си следната уговорка по отношение на онова, което нарича „еврейски въпрос“:

„И накрая да не забравим, че еврейският въпрос лежи в основата на моя сюжет и не мога да посегна на парите, без да припомня ролята, която са играли евреите в миналото и днес. Ще трябва да покажа триумфа на евреина над благородника; презреният някога евреин, който е бил долу, се намира горе, докато благородникът от горе е изпаднал сега долу. Но моят силен човек ще успее и или ще помете евреина, или ще се издигне над него, за да покажа най-сетне определящата роля на парите по отношение на всичко, дори и на този еврейски въпрос, в чиято светлина, според мен, нещата издребняват.“

Този текст е показателен за пътя, който му остава да измине преди аферата Драйфус.

И наистина, начело на Юнион женерал стои една каста от монархисти и привърженици на папата: маркиз Дьо Биенкур и Дьо Лабуйри, принц Дьо Брьой, виконт Д’Аркур, виконт Дьо Майол дьо Люпе, граф Дьо Монголфие, памфлетистът Йожен Веийо и граф Вийрьомон. Скоро всички те ще се окажат сред спомоществователите на антисемитския вестник на Дрюмон „Либр парол“.

Държавен въпрос — властвуващият Гамбета, буржоа, но републиканец и франкмасон, улеснява начинанието на банкерите протестанти и евреи при условия, които си остават неизяснени. Все пак на 31 декември 1881 година майсторите на вкусните козунаци Бонту посрещат радостно новата година, прославяйки монархията и бялото знаме, и заспиват върху капитал от 179 милиона златни франка! Неблагоразумно управляван, Юнион женерал е сразен от играчите на понижение. Ценните книжа се обезценяват за няколко дни. На 28 януари 1882 година Юнион женерал преустановява плащанията. Бонту бива арестуван. Осъждат го на пет години затвор и 3000 франка глоба. Точно така, както е бил наказан Мирес. Републиката е спасена, но цялата тази история се надига наново, заредена с буря и злост, по време на аферата Драйфус и „Аз обвинявам“.