Читать «Борис Южанин» онлайн - страница 5

Идеологът и ръководителят на „Синята блуза“ с един удар е разсякъл възела на тези въпроси.

Борис Южанин е тръгнал да бяга в чужбина.

Направил го е по детски неудачно. Дал всичките си пари на някакъв моряк от Батуми, а морякът го отвел право в ОГПУ. Южанин прекарал дълго време в затвора.

Московското следствие предоставило на героя на новите театрални форми буквите „П.Ш.“. Подозрение в шпионаж и три години концлагер.

„Това, което бях видял в чужбина, толкова не приличаше на това, което пишеше в нашите вестници. Не исках повече да съм устен вестник. Исках истински живот.“

Сприятелих се с Южанин. Успях да му услужа с различни малки неща от типа на бельо или баня, но скоро го викнаха в управлението във Вижаиха, където се намираше центърът на УСЛОН — за да работи по специалността.

Идеологът и създателят на синьоблузото движение стана ръководител на „Синята блуза“ във Вишерските концентрационни лагери, жив вестник на арестанта. Ефектен финал!

За тази лагерна „Синя блуза“ и аз написах, в съавторство с Борис Южанин, няколко скеча, оратории, куплети.

Южанин стана редактор на списание „Нова Вишера“. В Ленинската библиотека могат да се намерят екземпляри от това списание.

Името на Южанин е запазено за потомството. Това е великото дело на Гутенберг, колкото и да заменят със стъклограф печатарския стан.

Един от принципите на „Синята блуза“ е използването на всякакъв текст и всякакъв сюжет.

Стига да са от полза, думите и музиката могат да бъдат от всякакви автори. Тук няма литературни кражби. Тук плагиатството е изведено като принцип.

През трийсет и първа година Южанин беше откаран в Москва. За да му преразгледат делото? Кой знае.

Години наред Южанин живя в Александрово — значи не са му преразгледали делото кой знае колко.

През петдесет и седма година случайно разбрах, че Южанин е жив — Москва на двайсетте не можеше да не го познава и да не го помни.

Написах му писмо, предложих му да разкаже за „Синята блуза“ на московчаните от края на петдесетте години. Това предложение предизвика острия протест на главния редактор на списанието — той и дума не беше чувал за „Синята блуза“. Нямах възможност да повторя собственото си предложение и се наругах за цялата ми припряност. А после се разболях и писмото на Южанин от петдесет и седма година така си и остана в чекмеджето на бюрото ми.

Информация за текста

Варлам Шаламов

Борис Южанин,

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010

Издание:

Варлам Шаламов. Колимски разкази

Фондация „Комунитас“

Съставителство, редакция и предговор: Едвин Сугарев

Преводачи: Александър Талаков, Татяна Ваксберг

Художник на корицата: Красимир Апостолов

Предпечат и корекции: П. Трифонова

Формат: 70/100/16, печатни коли: 34,5

Печат: Полиграфически комбинат - София

ISBN 978-954-9992-06-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16768]

Последна редакция: 2010-07-13 20:30:00

1

Част от Леспромхоз на СССР, държавно дърводобивно предприятие. — Б.пр.

2

Така е изписано името на театъра в оригиналния текст. Театър „Ша ноар“ („Черна котка“, фр.) е известен в Москва от началото на XX век със силуетите на големи черни котки, изрисувани по прозорците, гледащи към централната улица „Тверская“. — Б.пр.