Читать «Бойно поле Земя» онлайн - страница 706

Рон Лафайет Хаббард

— Е, поне дано мога да изкупя някои от престъпленията им.

Погледна Джони.

— А ти, Джони Гудбой Тайлър, недей да имаш никакви угризения. Като унищожи Психло, даде шанс на всички галактики да започнат по-добър живот. Нямах нужда от тези договори, но ти ми ги предложи и ще ги задържа. Но знай, че за мен е привилегия да ти помагам и ти благодаря за тази възможност.

ЕПИЛОГ

След няколко месеца Джони чу, че правителството в Единбург щяло да наложи данъци, за да построят отново града. Знаеше, че в зората на Шотландия данъчната система е била неизвестна — кралят е плащал за всичко необходимо. Освен това се съмняваше, че Шотландия има необходимите средства, за да го направи. Освен това инстинктивно усещаше, че данъците като средство да се издържа правителство са глупаво нещо. Защо то не измисли начин само да си печели средства? Защо ще трябва да ограбва хората?

И така Джони говори с Данълдин и го накара да предложи на вожда на клан Фергус идеята да построят отново Единбург със средствата от „дарения“. За да създадат илюзията, че шотландският народ плаща, той и Данълдин поставиха малки червени кутийки, в които шотландците да пускат дребни монети.

Но в действителност парите плати Джони — уведоми своята шатоврианска компания Билдстронг. Те и без това бяха завършили всички строителни работи по банките в Люксембург и Цюрих

Шатоврианците, естествено, най-напред изпратиха в Единбург проучвателски екип да видят какви са изискванията и предпочитанията на шотландците и след това направиха каквото те си знаят.

Решиха, че в Единбург се развиват три основни дейности — управлението на планетата, обучаване на извънземни и шотландско занаятчийство. Много им беше трудно да примирят три толкова различни посоки в архитектурата, която според тях имаше две основни функции — да отговаря на местния колорит и да бъде функционална.

Екипът им откри, че самият град на времето е имал прякор „Олд Рики“, защото миришел отвратително. Освен това откриха, че в продължение на хиляда и сто години там не е живял ни един шотландец. Това напълно им развръзваше ръцете. Решиха да запазят само Касъл Рок. Възстановиха няколко водно-електрически централи в шотландските планини и после извикаха асоциираната им компания „Отчаяна Отбрана“ да построят своите съоръжения по отбраната. След това направиха канализация и филтриращи заводи. И чак тогава потриха ръце и се захванаха за работа.

Направиха северната част на града индустриална зона — за занаятчийство и бизнес. Построиха сградите в духа на каменните къщи, каквито шотландците строяха високо в планините. С широк замах проектираха голям брой специализирани училища — на външен вид като именията на шотландските барони, замъци с извисяващи се кули, сякаш взети направо от книжките с приказки. Но отвътре бяха идеално адаптирани към нуждите за живот на извънземни. Между училищата имаше огромни паркове.

Самият Касъл Рок запазиха за правителството. Беше до такава степен разрушен, че за да го възстановят, трябваше почти изцяло да разчитат на стари гравюри. За шатоврианците не бе никакъв проблем да оформят и издялат камъка, но трябваше да знаят как е изглеждал замъкът преди хиляда години, което бе по-трудно. Отнякъде — неизвестно откъде — бяха разбрали, че на това място е бил замъкът на някакъв шотландски крал Дънкън, убит от накакъв Макбет. Споменаха, че намерили в Британския Музей пиеса, от която научили.