Читать «Бойно поле Земя» онлайн - страница 14

— И без това механиците сме с петнадесет души по-малко. Миналия месец бяха изпратени в мините. И двамата го знаем много добре. Защо си дошъл?

Опитът на Търл като шеф на службата за сигурност го бе научил никога да не подхожда право към целта. Ако просто пожелаеше да му се отпусне разузнавателен самолет с ръчно управление, началникът на транспорта веднага щеше да му поиска съответното писмено разрешение за действия при извънредно произшествие. И след като не го види, щеше да каже: „Не става!“ На тази тъпа планета никога не се случваше нищо извънредно. Нито веднаж. От сто години нищо не бе застрашавало дейността на Междугалактическата минна компания. Служителите от сигурността скучаеха, а шефът на този отдел беше смятан за второстепенна фигура. Трябваше да се измислят несъществуващи опасности, което си беше чиста измама.

— Водя разследване по подозрение за заговор и саботаж в транспорта — каза Търл. — От три седмици само с това се занимавам.

Отпусна огромното си туловище върху една от катастрофиралите коли.

— Я не се подпирай на нея. Ще я изкривиш.

Търл реши, че ще е по-добре да се държи приятелски, и се дотътри до стола зад тезгяха, на който работеше Зът.

— Искаш ли да ти кажа нещо, ама да си остане между нас? Имам идея да впрегнем на работа някои от местните животни. Работя върху този проект и затова имам нужда от разузнавателен самолет.

Зът притвори костните си клепачи и седна на друг стол, който изскърца отчаяно под огромната маса на половинтонното му тяло.

— На тази планета — каза Търл доверително — някога е имало разумни същества.

— Какви същества? — попита Зът подозрително.

— Хора — отговори Търл.

Зът го погледна изпитателно. Служителите от сигурността никога не са се славели с чувството си за хумор. Имаше случаи, когато те подмамваха да кажеш нещо, а след това ти предявяваха обвинение. Но Зът не можа да се сдържи. Костните му устни започнаха да се разтварят в усмивка и въпреки че направи опит да се контролира, изведнаж избухна в смях право в лицето на Търл. Зът бързо се овладя и отново подхвана предишната си работа.

— Само това ли е? — подхвана той, като се престори, че се замисля.

Търл реши, че нещата не вървят добре. Ето какво става, когато се опитваш да бъдеш откровен. Мерките за сигурност са едно, а откровеността — съвсем друго.

— Подозренията за заговор и саботаж в транспорта — каза той, като огледа подозрително катастрофиралите коли с присвити очи — могат да стигнат до големите началници.

Зът захвърли гаечния ключ и той издрънча на пода. В гърлото му се надигна застрашително ръмжене. Стоеше и гледаше право пред себе си. Всъщност мислеше.

— Какво искаш в действителност? — попита накрая.

— Разузнавателен самолет за пет или шест дни.

Зът стана, свали от стената дневника за отпускане на самолети и се зачете в него. Можеше да чуе как Търл почти мърка.

— Виждаш ли това? — попита Зът, като бутна дневника под носа му.

— Е, и?

— Тук пише, че на сигурността са дадени шест самолета, нали?

— Виждам, разбира се.

— А виждаш ли от колко време продължава това? — Зът разгръщаше страница след страница. — Цяла вечност! Истинска напаст!