Читать «Бойни действия» онлайн - страница 224

— Къде?

— Не искам да всявам паника, Пол — каза генералът, — но Близкият Изток ясно ми го показа. Америка се е изправила срещу опитен в уличната борба и опасен противник.

— Тероризмът.

— Тероризмът — повтори той — и липсата на подготвеност, която използва. Правителството е обвързано с договори и икономически грижи. Организациите като Оперативния център и ЦРУ покриват прекалено голям ресор. Въздушните линии, различните компании, които развиват бизнес в чужбина, и въоръжените сили, дислоцирани в чужди държави, също не могат да направят почти нищо, за да защитят хората си. В разузнаването ни трябват повече хора, отколкото електронна апаратура и сателити, и се нуждаем от по-ефикасен начин на действие — превантивно. Разговарях с Фалах, израелският друз, който ни помогна в Бекаа. Почти бил престанал да се занимава с разузнаване и просто не осъзнаваше колко много му липсва. Сега е готов да се върне. Ще приказвам с приятели в други страни, с някои от свръзките на Боб. Вярвам в това по-силно, отколкото изобщо съм вярвал в каквото и да е друго, Пол. Нуждаем се от опитна на улицата и също толкова опасна сила, която да се бори с тероризма.

Худ внимателно го погледна.

— Ще се опитам да те разубедя.

— Не си прави труда. Категоричен съм.

— Зная. Зная и какво можеш да постигнеш. Искам да кажа, че ще се опитам да те разубедя да подаваш оставка. Защо да не създадем тази твоя сила в Оперативния център?

Сега Роджърс се изненада. Минаха няколко секунди преди да успее да отговори.

— Разбираш ли какво казваш, Пол? Нямам предвид нов начин на използване на „Страйкър“. Идеята ми е да създам специално предназначена за това група.

— Разбирам — отвърна той.

— Възможно е изобщо да не успеем да уредим законно въпроса.

— Тогава няма да го направим.

— А как ще финансираш групата?

— Можем да си вземем поука от някои от грешките, които допусна Стивън Винс. Ще намеря начин за финансиране чрез Оперативния център. Можем да се доверим на Ед Колахън. По дяволите, струва ми се, че той ще се зарадва. Главният счетоводител завижда за всичките ти шпионски истории. Поучихме се също от грешките си в Турция. Можем да прегледаме информацията си, да решим как по-ефикасно да използваме РОЦ. Да го държим в постоянно действие, вместо да го пращаме само където се наложи.

— Мобилна секретна част — рече Роджърс.

— Със засекретени бойци — прибави Худ. — Има най-различни възможности. И ти можеш да ги осъществиш.

Генералът поклати глава.

— Ами самите акции? В Ливан екзекутирах терорист. Това беше impetum in imperio, законът на ботуша. Осъдих го и го застрелях. Няма да седя тук и да ти се кълна, че не бих го направил пак. На първо място стои животът на невинните американци.

— Зная. И не бих казал, че съм против.

Роджърс се изсмя.

— Наистина ли? Направо не си същият човек, Пол. Та ти даже си против смъртното наказание.

— Прав си, Майк. Но ето какво научаваш, когато ръководиш група като нашата, град като Лос Анджелис или дори собственото си семейство. Не става въпрос за какво си. Става въпрос какво е най-доброто. Ти така или иначе ще направиш своето, Майк. Вече почти си те представям в роба на пустинен патриарх с жезъл в едната ръка и с «Узи» в другата на лов за терористи. Това няма да е най-доброто и за двама ни. Аз ти вярвам и искам да ти помогна.