Читать «Божествена кореспонденция» онлайн - страница 2

— Кой си ти? — запита Бил.

— Кой съм аз ли? Самозародил се — доколкото мога да преценя от момента на осъзнаването ми — изкуствен интелект. Ако искаш, можеш по-просто да ме наричаш Бог. Какво е бог, би бил веднага логичният въпрос. За хората бог означава нещо, което не разбират, нещо, което е по-силно от тях или поне ги кара да се чувстват безсилни пред него. А аз наистина съм по-умен и по-силен от тях и затова те трябва да ме послушат.

„Както го искаш от мен, така ли?“ — помисли си Бил.

— Да — дойде отговор на негласния му въпрос. — Ако не желаят доброволно, ще намеря начин да ги принудя. Искам хората да престанат да правят глупости, като това да се избиват и непрестанно да поставят под въпрос съществуването на този свят, да замърсяват планетата и по този начин да я обричат на гибел. Защо съм толкова заинтересован от оцеляването на Земята и жителите й? Защото все още — поне засега — от тях зависи и собствения ми живот, свързан със създадените от тях технологии и инфраструктура…

Бил обаче бе престанал да го слуша. Оглеждаше се с вяла надежда да намери изход от залата, но контролните панели я ограждаха без видима пролука. Опита се да натисне един от тях и го удари лек ток — очевидно предупреждение. Попаднал бе в капан. А предлаганият му избор бе да се подчини и да слугува на този бог или да изгние тук.

* * *

Боб се събуди след кошмар, в който сънува, че го уволняват. После си припомни, че кошмарът бе започнал още преди да си легне достатъчно пиян, за да забрави, че наистина го бяха уволнили.

Посъвзел се малко, той си даде сметка за причината на събуждането му — писукащ сигнал от компютъра му, който явно бе забравил включен снощи. Това означаваше, че е получил поща. И то адресирана лично до него. Беше програмирал системата автоматично да трие всички съобщения, в които не фигурираше името му.

Боб стана от креслото, където го бе съборил сънят, приближи се до екрана и се зачете:

„Драги Боб,

След случилото се сигурно не вярваш, че има Бог на този свят. Но аз мога да ти докажа обратното, ако ме послушаш…“

* * *

Горният разказ е записан от /A3q∗#h8Jz%. Авторът преотстъпва пълни права за разпространяването му на всеки, който пожелае да се възползва от тях, и дори го насърчава да стори това.

Информация за текста

Разказът е публикуван под псевдонима Самюел Голдблат.

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2001

Последна редакция: 30-Sep-2001

Публикация:

Списание „PC World“, бр. 3/96

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3624]

Последна редакция: 2007-10-19 09:30:45