Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 8

— Не бързай да се прибереш — не се сдържа да каже тя, докато той я настаняваше в колата.

— Няма — отвърна той на вратата, когато се връщаше. Бутна я толкова силно, че тя се завъртя три пъти, след като мина през нея.

Градският съветник Хенри Осбърн, който го чакаше във фоайето, отбеляза:

— Това явно е връхната точка в живота ти.

— Връхната точка ли? Та аз току-що навърших тридесет — отвърна Авел.

Светкавицата блесна точно когато сложи ръката си на рамото на високия мургав и красив политик. Авел се усмихна към фотографа, наслаждавайки се на отношението, което получаваше като знаменитост.

— Смятам да построя хотели „Барон“ по целия свят — каза той достатъчно високо, за да го чуят околните. — Възнамерявам да стана за Америка онова, което е Сезар Риц за Европа. Дръж се за мен, Хенри, и няма да съжаляваш.

Двамата тръгнаха към ресторанта.

— Хенри, ако можеш да ми отделиш време, заповядай утре на обяд — добави Авел, когато се отдалечиха на достатъчно разстояние, за да не ги чуват. — Искам да обсъдим едно нещо.

— Поласкан съм, Авел. Един обикновен градски съветник е винаги на разположение на Чикагския барон.

Разсмяха се високо, макар че и двамата не сметнаха забележката за особено остроумна.

За Авел това се оказа поредната безкрайна нощ. Когато се прибра, легна в стаята за гости, за да не събуди Зофя — или поне така й обясни на следващата сутрин.

Когато влезе в кухнята на закуска, Флорентина седеше на високия си стол, ентусиазирано размазваше овесената каша около устата си и захапваше всичко, което се намираше в обсега на ръчичките й — дори нещата, които не бяха за ядене. Той я целуна по челото — единственото място, което изглеждаше горе-долу чисто от кашата — и седна, за да се заеме с вафлите и кленовия сироп. Когато приключи със закуската, стана и каза на Зофя, че ще обядва с Хенри Осбърн.

— Този човек не ми харесва — каза Зофя.

— И аз не съм луд по него — отговори Авел. — Но не бива да забравяме, че има достатъчно влияние в Градския съвет и може да ни донесе много облаги.

— А също и много вреди.

— Не го взимай така присърце. Остави ме аз да се погрижа за съветника Осбърн — каза Авел, погали съпругата си по бузата и понечи да тръгне.

— Президунк — каза едно гласче и двамата се обърнаха към Флорентина, която сочеше надолу. Осеммесечният Франклин Д. Рузвелт лежеше по очи на пода.

Авел се разсмя, вдигна любимата играчка и я постави на мястото, което Флорентина му бе направила на стола си.

— Пре-зи-дент — бавно и отчетливо каза той.