Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 60

— Но, папа…

— Никакво „но“. Искам незабавно да се извиниш на госпожица Паркър.

Флорентина избяга от кабинета на баща си и се затвори в стаята си, обляна в сълзи. Събра багажа си, остави зелената рокля да лежи на пода и взе такси до летището. След половин час вече летеше за Чикаго.

Щом научи за заминаването й, Авел се обади на мис Тредголд, която изслуша разказа смаяна, но не и изненадана.

Когато Флорентина пристигна у дома, майка й все още бе на минералните бани, където се мъчеше да се освободи от излишните килограми. Посрещна я единствено мис Тредголд.

— Забелязвам, че се прибираш цяла седмица по-рано.

— Да, Ню Йорк ми омръзна.

— Не лъжи, дете.

— И ти ли трябва да ме тормозиш? — извика Флорентина и изтича в стаята си. През уикенда стоеше заключена горе и само от време на време слизаше до кухнята, за да хапне нещо. Мис Тредголд не направи опити да се среща с нея.

За първия учебен ден Флорентина облече една от модните ризи с пастелни цветове и копчета на яката, които си бе купила от „Бекдорф Гудмън“. Знаеше, че всички момичета ще й завиждат. Искаше да покаже на всички как трябва да изглежда един бъдещ председател на ученическия съвет. Тъй като в продължение на две седмици нямаше други членове на съвета, тя всеки ден обличаше различни дрехи и пое задачите на председателя. Дори започна да обмисля каква марка кола да поиска от баща си, след като спечели изборите. През цялото време избягваше да се среща с Едуард Уинчестър, който също се бе кандидатирал за съвета, и се смееше открито при всеки коментар относно растящата му популярност. В понеделник на третата седмица отиде на сутрешното събрание едва ли не само за да чуе потвърждението, че е избрана за председател.

Когато директорката госпожица Алън прочете списъка, Флорентина не можеше да повярва на ушите си. Не се беше класирала дори след първите шестима. Всъщност едва влизаше в класацията, а за председател бе избран Едуард Уинчестър. Докато излизаше, никой не й изказа съчувствията си. Прекара деня, втренчена в една точка в дъното на стаята. Когато вечерта се прибра, с мъка се качи по стълбите и тихо почука на вратата на мис Тредголд.

— Влез.

Флорентина бавно отвори вратата и надникна вътре. Мис Тредголд четеше на бюрото си.

— Не ме направиха председател — тихо каза тя. — Всъщност дори не ме избраха в съвета.

— Зная — каза мис Тредголд и затвори библията си.

— Как така знаеш? — изненада се Флорентина.

— Защото и аз самата не бих гласувала за теб. — Гувернантката замълча. — Но стига толкова по този въпрос, дете.

Флорентина изтича през стаята и се хвърли в обятията й. Мис Тредголд я прегърна силно.

— Добре, а сега е време да възстановяваме мостовете. Избърши си сълзите, скъпа, и да започваме веднага. Няма време за губене. Трябва ти тетрадка и молив.