Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 23

— Може би е в интерес на собствената ни безопасност — предположи мис Тредголд, която трескаво плетеше чорапи за момчетата в родината си. — Просто в случай че германците решат да ни нападнат.

— Няма да посмеят — каза Флорентина.

В деня, в който Троцки бе убит с алпинистки пикел в Мексико, мис Тредголд се постара вестникът да не стига до възпитаницата й, а една друга сутрин не бе в състояние да й обясни какво представляват найлоновите чорапи, защо първите седемдесет и две хиляди чифта бяха продадени само за осем часа и магазините били принудени да ограничат продажбите до два чифта на купувач.

Самата мис Тредголд, чиито крака обикновено бяха обути в бежови памучни чорапи в тон, наричан с оптимистичното име „Съблазън“, намръщено ги разгледа и заяви:

— Сигурна съм, че никога няма да си сложа найлонови чорапи. — И наистина удържа на думата си.

Когато настъпи денят на изборите, главата на Флорентина бе пълна с факти и цифри, някои от които не разбираше, но пък за сметка на това й даваха увереност, че ще спечели. Единственият сериозен и заслужаващ внимание проблем бе, че Едуард бе по-едър от нея. Флорентина си въобразяваше, че това определено е предимство, тъй като някъде бе чела, че двадесет и седем от общо тридесетте и двама американски президенти са били по-високи от противниците си.

Двамата претенденти теглиха жребий с наскоро изсечените монети с образа на Джеферсън, за да определят реда на представянето си. Флорентина спечели и избра да говори първа — грешка, която не повтори през целия си живот. Крехкото момиченце се изправи пред класа и, спомняйки си последните заръки на мис Тредголд („Изправи се, дете. Не забравяй, че не си въпросителен знак“), застана изправена като стрела в центъра на дървения подиум пред бюрото на госпожица Евънс и зачака знак да започне. Първите изречения излязоха с мъка от устата й. Обясни политиката си на заздравяване на финансовата стабилност на гражданите, като същевременно обещаваше, че Съединените щати няма да участват във войната.

— Не е нужно да умират американци, защото европейските държави не могат да живеят мирно — цитира тя думите на господин Рузвелт в една от речите му, която бе научила наизуст.

Мери Джил започна да ръкопляска, но Флорентина не забеляза и продължи да говори, като същевременно нервно подръпваше роклята си с потните си длани. Изрече последните си фрази като скоропоговорка, след което седна на мястото си, съпроводена от ръкопляскания и усмивки.

Едуард Уинчестър стана да заеме мястото й и няколко от момчетата от класа започнаха да скандират за него, докато вървеше към черната дъска. Тогава за първи път Флорентина разбра, че някои от гласовете са решени още преди да се стигне до речите. Можеше само да се надява, че същото се отнася и за нея самата. Едуард каза на съучениците си, че победата в състезание по кикбол е равносилна на победа в името на страната и че и в двата случая Уилки подкрепя всичко, в което вярват родителите им. Нима искат да гласуват срещу желанията на своите бащи и майки, защото ако те наистина подкрепят ФДР, ще изгубят всичко? Тези думи бяха посрещнати с взрив от овации и ръкопляскания и затова той ги повтори. В края на речта си Едуард също бе награден с ръкопляскания и усмивки, но Флорентина се помъчи да убеди самата себе си, че те не са толкова шумни и многобройни като нейните.