Читать «Благотворителност ((лекция за неопитните благотворители))» онлайн - страница 2

— Но моля ви се, туй е за Червения кръст.

— Именно! Аз съм най-големия патриот в България, но… Аз даже бих го отстъпил безплатно, но…

Комисията разбира туй „но“ и съобщава, че е съгласна.

И туй е свършено. Сега трябва да се купят някои знаменити артисти, понеже тяхната групичка или тяхната гимназия, или каквото и да е не ще може тъй хубаво да изнесе всичко, ако няма някои по-известни хора. За тази цел комисията се отправя към господин Дивногласов, прочут български оперен певец. Господин певецът не може сега да ги приеме, но нека почакат 20–30 минути, докато се обръсне. Комисията сяда. Господин Дивногласов пее в стаята си.

— Колко хубаво! — шепне комисията. — Не трябва да го изпускаме!

След 30 м. певецът, лъснат, влиза в салона, здрависва се най-вежливо с всички и пристъпя към дело.

— Как сте се сетили пък за мене, скромния, неизвестния и пр., пр.

— А, напротив, г-н Дивногласов. Вие сте най-известният български артист. Вие…

— Моля, моля, без комплименти…

Както и да е, господин певецът е съгласен, но малко е неразположен, слаб. Комисията се взира в биволското му телосложение, във вълчия му врат и си подсмига.

— Както виждаме и ние, господине, това е тъй, но целта на представлението е благотворителна.

— Как? (Това „как“ вий, вярвам, сте го чували, господа читатели, много пъти и знаете, че произнасящият непременно се хваща за челото, гледа някъде в небесата и едвам се задържа на крака.) Как?… Защо не казвате! Боже! Творецо! Царю на царете! (Господин артистът изпява последните думи. Комисията го гледа възхитена.)

Въпреки неразположението си Дивногласов също е съгласен да изпълни дълга към Родината — майка свята, — и то само за 150 лева.

— Да идем сега при някой хуморист или трагик — съвещава се комисията на улицата. Добре. Отиват в къщата на някой от българските актьори-хумористи. Няма го. Отиват при друг. Няма го. Най-после намират в бирарията един. Но той е с чаша в ръка. Братовчед му си е дошел от фронта и той 200 лева да му дават, едва ли ще мръдне.

— Ний ви даваме 250 лева, и при това целта…

— А да, да… целта! Аз забравих. Щом е тъй, съгласен съм… Тъй, тъй, отечеството!

Комисията отива при някой художник, който също само от любов към милите и „легендарните“ Крали Маркови и Аспарухови потомци е съгласен да вземе само 150 лв. за концертното си рисуване. И тъй нататък, и тъй нататък…

Представлението се дава. Приход значителен. Вие сте възхитени от делото си. Изваждате „някой лев“ за труда си, т. е. за чаша бира, и на другия ден правите сметка. Вадите разхода и учудени се почесвате по тила. Чудно! Вие трябва да занесете на Червения кръст 7 лв. и 25 стотинки. Словом: седем лева и двадесет и пет стотинки.

Информация за текста

Първа публикация: „Българан“, г. I, бр. 45 от [3 март] 1917 г. с подпис Ведбал

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4257]

Последна редакция: 2007-11-19 17:00:00