Читать «Благослови мен, съгрешилия» онлайн - страница 3
Рей Бредбъри
Чак когато мъжът замлъкна и се разрида, свещеникът се осмели да се обади:
— И затова ли сте тук?
— Да, отче, не е ли ужасно?
Свещеникът не можа да отговори, тъй като по лицето му се стичаха сълзи и без да знае защо, почувства липса на въздух.
— Ще ми прости ли Бог, отче? — запита гостът.
— Да.
— А вие ще ми простите ли?
— Да. Но нека преди това ви кажа нещо и аз, синко. Когато бях десетгодишен, и на мен ми се случиха същите неща. С родителите ми, разбира се, но после и… с кучето ми, любовта на моя живот. То също избяга и аз го намразих. А когато се завърна, го приех с обич, след което го набих. До тази нощ не съм споменавал никому за това. Срамът остана в мен за цял живот. Изповядвал съм всичко друго, освен това…
Настъпи мълчание.
— Така че, отче?
— Господ, драги човече, Бог Господ ще ни прости. Макар и късно, но го изповядахме. Най-накрая се осмелихме да го изречем. Аз, разбира се, също ще ви простя. Но в крайна сметка…
Старият свещеник не успя да продължи, защото от очите му потекоха нови сълзи.
— Искате ли моето опрощение, отче?
Свещеникът кимна мълчаливо. Навярно другият почувства полъха на този знак, защото добави бързо:
— Е, добре. Давам ви го.
Двамата поседяха така в мрака известно време, докато на вратата не се появи друг призрак. Той застина за миг, после се разпръсна, превърнал се в сняг.
— Преди да си тръгнете — каза свещеникът, — елате да пийнем по чаша вино.
Големият часовник на площада удари полунощ.
— Коледа е, отче — рече гласът иззад преградата.
— Мисля, че това е най-хубавата Коледа.
— Най-хубавата е.
Отец Мелън се изправи и излезе от изповедалнята. Изчака за момент да забележи някакво помръдване от другата страна, но така и не улови никакво движение. Сбърчвайки вежди, свещеникът се пресегна, отвори вратичката на изповедалнята и надникна вътре в другата килийка.
Там нямаше никой!
Протегна ръка и опипа тъмнината. Изповедалнята бе празна. Обърна се и тичешком се втурна през портата. Огледа навън. Улиците бяха пусти. Снегът си валеше тихо, а някъде отдалеч закъснели часовници отброяваха полунощ.
Отец Мелън се извърна и съзря високото огледало, което стоеше в преддверието на храма. В заскрежената му повърхност се отразяваше неговият образ. Без да се замисля, вдигна ръка и го благослови с кръстния знак. Отражението в огледалото стори същото. Тогава старият свещеник избърса очи и се упъти да вземе виното.
Навън Коледа и снегът бяха навсякъде!
Информация за текста
Ray Bradbury
Bless Me, Father, for I Have Sinned, 1988
Сканиране: З. Петков, 2010
Разпознаване и редакция: moosehead, 2010
Издание:
сп. „Върколак“, бр. 4/1997 г.
ИК „Ерато“, 1997
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15857]
Последна редакция: 2010-04-09 10:00:00