Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 95

— Н-новите градинари? — заекна той.

— Ти каза: „всички нови градинари“. Това са твои думи. За какво точно говореше?

Грубер беше изумен:

— Щом има нов главен градинар, естествено ще има и нови работници в парка. Такъв е обичаят.

— Никога не съм чувал за него.

— Последния път, когато главните градинари се смениха, вие не бяхте Първи министър. Вероятно не сте били дори на Трантор.

— Но за какво е всичко това?

— Ами градинарите никога не ги уволняват. Някои умират, други остаряват и се пенсионират или ги заменят. Във всеки случай, докато дойде време да се назначи нов главен градинар, поне половината му хора са застарели и най-добрите им години са минали. Всичките ги пенсионират щедро и докарват заместници.

— Защото са млади?

— Донякъде затова и донякъде защото обикновено има нови планове за градините и трябва да разполагаме с нови идеи и схеми. Парковите земи заемат почти петстотин квадратни километра и са нужни няколко години, за да бъдат реорганизирани, а аз ще съм човекът, от когото ще искат да следи за всичко. Моля ви, Първи министре — Грубер се задъхваше, — сигурно умен мъж като вас може да намери начин да промени мнението на благословения Император.

Селдън не му обърна внимание. Челото му се бе изпотило от концентрация.

— Откъде идват новите градинари?

— Правят се изпити по всички светове — винаги има хора, които чакат да станат заместници. Ще дойдат със стотици на дузина групи. Ще ми трябва поне една година…

— Откъде идват? Откъде?

— От всяка от възможните милиони планети. Ние искаме разнообразие на градинарски знания. Всеки гражданин на Империята може да се кандидатира.

— И от Трантор ли?

— Не, от Трантор не. В градините няма никой от Трантор — гласът му стана презрителен. — От транторианец градинар не можеш направи. Парковете, които гледат тука под куполите, не са паркове. Това са растения в саксии, а животните са в клетки. Транторианците като бедни създания не знаят нищо за открития въздух, свободно течащата вода и истинското равновесие на природата.

— Добре, Грубер. Сега ще ти възложа една задача. От теб ще очаквам да ми даваш имената на всички нови градинари, които трябва да пристигнат през следващите седмици. Всичко за тях. Име. Свят. Справочен номер. Образование. Практика. Всичко. Искам да го имам на бюрото си, колкото може по-бързо. Ще изпратя хора да ти помагат. Хора с машини. Какъв компютър използваш?

— Съвсем прост, за да поддържам списък на насажденията, видовете и други такива неща.

— Хубаво. Хората, които ще ти пратя, ще вършат онова, което ти не умееш. Не мога да ти кажа колко е важна задачата.

— Ако успея да се справя…

— Грубер, сега не е време за пазарлъци. Подведеш ли ме, няма да станеш главен градинар, а вместо туй ще те уволнят без право на пенсия.

Щом се видя пак сам, Селдън излая към вътрешния телефон:

— Отменете всички срещи за този следобед!

После остави тялото си да хлътне в стола, усещайки всяка от петдесетте си години и чувствайки как главоболието му се засилва. Години, не, десетилетия наред сигурността на парка при Императорския дворец бе ставала все по-голяма, по-строга, по-непроницаема с добавянето на всеки нов слой или ново устройство…