Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 23

— Предполагам, Хари, че всеки, който произлиза от Дал, ще се впечатли. Непрекъснатите призиви на Джоуранъм за еднакви права на секторите естествено са привлекателни за потиснатите топлотехници. Спомняш ли си периода, когато бяхме на Дал?

— Спомням си отлично и, разбира се, не упреквам момчето. Безпокои ме това, че Джоуранъм идва от Нишая.

Дорс сви рамене:

— Е, все отнякъде ще дойде. Нишая като всеки нормален свят трябва от време на време да изпраща свои хора в други светове, дори и на Трантор.

— Да, но както ти казах, аз си дадох труда да проуча Нишая. Даже се изхитрих да направя свръхпространствена връзка с някакъв дребен чиновник — с цената на значително количество кредити, които не мога с чиста съвест да пиша на сметката на факултета.

— И намери ли нещо, което да си струва кредитите?

— Така мисля. Знаеш ли, Джоуранъм непрекъснато разправя разни историйки, за да наложи възгледите си, историйки, които били легенди от родната му планета Нишая. Те му вършат добра работа на Трантор, защото го характеризират като човек от народа, закърмен с доморасла философия. Речите му са набъкани с такива историйки. Това го прави да изглежда, че е от някой малък свят, че е израснал в някоя изолирана ферма, заобиколена от дивата природа. На хората, особено на транторианците, туй им харесва. Те по-скоро биха умрели, отколкото да се заклещят сред подобна природа, но въпреки всичко си мечтаят за нея.

— И какво следва от цялата работа?

— Странното е, че нито една от историйките не беше известна на човека от Нишая, с когото се свързах.

— Това няма значение, Хари. Планетата може да малка, обаче все пак си е планета. Онова, което се разправя в родния сектор на Джоуранъм, едва ли е популярно там, откъдето е твоят чиновник.

— Не, не. Приказките в един или друг вариант обикновено са еднакви навсякъде. Остави това, доста трудно го разбирах — говореше стандартен галактически с много силен акцент. После приказвах с още неколцина от планетата просто за да проверя — всички имаха същия акцент.

— И какво толкова?

— Джоуранъм няма акцент. Той говори съвсем правилен транторски. Всъщност говори значително по-чисто от мен. Аз наблягам по хеликонски на „р“, той — не. Според архивите е пристигнал на Трантор когато е бил деветнадесетгодишен. Мисля, че не е възможно да прекараш първите деветнадесет години от живота си, като използваш тоя варварски нишайски вариант на стандартния галактически, а сетне да дойдеш на Трантор и да престанеш да го говориш. Колкото и време да е бил тук, все щеше да остане някаква следа от акцента му — виж само как Рейч понякога започва да приказва като далянец.

— И какво заключение направи от всичко това?

— Заключението — цяла вечер седя и вадя заключения подобно дедуктивна машина, — че този Джоуранъм изобщо не е дошъл от Нишая. Всъщност смятам, че е избрал Нишая за място, откъдето да претендира, че е дошъл, просто защото тя е такова затънтено кътче, толкова встрани, че никой не би си помислил да го провери. Трябва здравата да е потърсил с компютъра, докато намери подходящ свят, за който най-трудно ще го пипнат в лъжа.