Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 155
Айзък Азимов
— Какво е станало? — попита отново.
Тя му разказа, дишайки трудно, а гласът й от време на време се губеше, докато той бе прегърнал главата й и се опитваше да повярва в случилото се.
— Илар е мъртъв — рече Венабили. — Най-накрая убих човек… За пръв път… Това влошава нещата.
— Зле ли си повредена, Дорс?
— Много зле. Илар включи устройството си… на максимум… когато се втурнах към него.
— Могат да те пренастроят.
— Как? Никой… на Трантор… не умее. Трябва ми Данил.
Данил. Демерцел. Нейде дълбоко вътре у себе си Хари винаги бе знаел. Неговият приятел робот му беше осигурил защитник — друг робот, — за да бъде уверен, че психоисторията и семената на Фондациите щяха да имат шанс да пуснат корени. Единственият проблем бе, че Хари се влюби в своя защитник — всъщност в този робот. Сега нещата си дойдоха на мястото. Би могъл да отговори на всичките си човъркащи съмнения и въпроси. И някак си това нямаше никакво значение. Всичко, което имаше значение, беше Дорс.
— Не можем да си го позволим, скъпа.
— Трябва — очите на Дорс се отвориха и тя погледна Селдън. — Трябва. Опитах се да те спася, но пропуснах… нещо важно… сега кой ще те защитава?
Хари Селдън не успяваше да я види ясно. Очите му не бяха наред.
— Не се безпокой за мен, Дорс. Ти си… Ти си…
— Не. Ти, Хари… Кажи на Манела… на Манела… че вече й прощавам. Тя се справи по-добре от мен. Обясни на Уонда. Ти и Рейч… грижете се един за друг.
— Не, не, не — говореше Селдън, като се люшкаше напред-назад. — Не можеш да го допуснеш. Дръж се, Дорс. Моля те, моля те, любима моя.
Венабили леко поклати глава и още по-леко се усмихна:
— Сбогом, Хари, любими. Винаги помни… всичко, което направи за мен.
— Нищо не съм направил за теб.
— Ти ме обичаше и любовта ти ме превърна в… човек.
Очите й останаха отворени, ала Дорс бе престанала да функционира.
Юго Амарил се втурна като вихър в кабинета на Селдън:
— Хари, бунтовете са започнали — по-рано и по-големи, отколкото въобще сме очак…
После се взря в Селдън и Дорс и прошепна:
— Какво става?
Хари му хвърли агонизиращ поглед:
— Бунтовете! Какво ме интересуват сега бунтовете?… Какво изобщо ме интересува сега?
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
УОНДА СЕЛДЪН
СЕЛДЪН, УОНДА — … През последните години от живота си Хари Селдън се привързва силно (някои казват изцяло) към своята внучка Уонда. Останала сирак от ранна младежка възраст, тя се отдава на Проекта по психоистория на дядо си, заемайки мястото на Юго Амарил…
Работата на Уонда Селдън всъщност е докрай загадка, защото на практика тя я върши в пълна изолация. Единствените хора, на които бил разрешен достъп до нейните изследвания, са самият Хари и един млад мъж на име Стетин Палвър (чийто потомък Прийм допринася за възраждането на Трантор четиристотин години по-късно, след като планетата възкръсва от пепелищата на Великия грабеж през 300 г.е.ф.)…
Независимо че цялостният принос на Уонда Селдън към Фондацията остава неизвестен, той е от огромно значение…
