Читать «Билка против страх» онлайн - страница 2

— Като се върна, ще питам в аптеките, не съм чувала за страшниче, трябва да е местно предание на вашите хора…

— Няма да го намериш в аптека! — отсече силно възрастната, за да каже още по-настоятелно: — Ще ти оставя моя адрес и ще дойдеш с момчето си до нашето село… Ти от кой край си?

— От Казанлък — отговори жената: — Не знам дали ще дойда до вашето село, но благодаря, че искате да ми помогнете, това ми стига…

— И аз съм чувал за билка против страх на душата — каза мъжа с детето, пострадало при катастрофа: — Нашето беше на две години и не помни какво се е случило, но му личи, понякога плаче нощем… Ще питам в София за такава билка и ако намеря, ще ви изпратя — той също се озари от мисълта, че би могъл да помогне, но майката на уплашеното момче поклати глава недоверчиво:

— Знам ли колко може да ни помогне билка, поникнала на скала?

Бабата с внучето вдигна глава към иконата:

— Билката не лекува толкова, колкото вярата, че Света Богородица ще помогне. Нали за децата се молим всички? Вече минах 60-те, но не разбирам защо понякога се стоварва толкова болка и мъка върху невинни душички? Нашата не може и да проговори, пък е на пет години… — погледа завитото в спалния чувал момиченце, доведено тук заради вярата, че утре може да проговори.

— Видяхте ли? — мъжът вдигна ръка и посочи в мрака над лежащите по пода в храма: — Видях светещ кръст във въздуха над нас, не видяхте ли го и вие? — той раздвижи тялото и ръцете си сякаш искаше да докосне светлината на кръста и така да докаже, че наистина е видял с очите си чудо — както с вяра и много надежда всички поклонници тук бяха събирали камъчета с изписан върху тях малък кръст по името Кръстова гора.

Беше септември и петък преди Въздвижение на честния Кръст Господен. Някои в храма повярваха, че младият мъж е видял светещ кръст във въздуха и се загърнаха — искаха да заспят макар за минути. Те вярваха, че това, което ще им се присъни тук, под огромните звезди на Кръстова гора, ще бъде знаменателно и благонадеждно. Но сънят не ги спохождаше лесно. Мислеха си кой с какво би могъл да помогне в мъката на другия до себе си.

Когато в ранната утрин гостите на старата каменодялана църква си събираха постелките си, по пода пред олтара с иконата на Света Богородица имаше капки. Някои казаха, че е роса от студа вън и топлината в храма. Други бяха сигурни, че това са сълзите на Божията майка, която е плакала от умиление за голямата вяра на хората с добри сърца, дошли при нея с молитва и вяра.

Информация за текста

Източник: http://bezmonitor.info/

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/10428)

Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00