Читать «Бигел Таралежа» онлайн - страница 2

Така Бигел заживял в гората и бил много щастлив.

Минали дни, месеци, години. Бигел свирел, пасял стадото си, ядял сочни ягоди и пиел бистра вода от изворите.

Веднъж някакъв цар, който бил на лов в гората, се загубил. Вървял три дни и три нощи, но не можал да намери пътя. На четвъртия ден чул далечна мелодия и тръгнал към мястото, откъдето идвала тя. Скоро стигнал до голямото дърво, в чиито клони седял Бигел. Царят погледнал нагоре, видял момчето и петела и извикал:

— Хей, момко! Какво правиш на това дърво?

— Свиря — отговорил Бигел. — Свиря и наглеждам стадото от високо.

— Аз съм царят. Дойдох тук на лов, но се загубих. Вече четвърти ден скитам из гората и не мога да намеря пътя. Не можеш ли да ми помогнеш?

— Ще ти покажа пътя — казал Бигел, — но трябва да ми обещаеш, че ще ми дадеш това, което ще срещнеш най-напред в двореца. Освен това искам да напишеш обещанието си на лист хартия.

„Това бодливо човече сигурно не може да чете — помислил си царят. — Ще напиша каквото и да е, а то ще ми покаже пътя.“ — Той извадил хартия и написал няколко думи.

— Ето моето обещание — казал царят. — А сега ми покажи пътя.

Бигел взел листа и съпроводил царя до края на гората.

Когато царят се прибрал в двореца жив и здрав, дъщеря му изтичала да го посрещне.

— Добре дошъл, татко! Защо се забави толкова?

— Изгубих се в гората. Щях и досега да стоя там, ако едно чудновато момче не ми бе помогнало да намеря пътя. То пожела да му обещая, че ще му дам това, което ще срещна най-напред в двореца.

— И ти обеща ли му, татко? — попитала принцесата. — Значи ще дадеш мен на това бодливо момче?

— И обещах, и не обещах. То не знае да чете, а аз написах: „Това, което срещна най-напред, за нищо на света няма да го дам.“

— Добре си направил, татко. Иначе как щях да живея с това странно същество?

— Нека да не говорим вече за това — казал царят. — Ще заповядам на моите стражи, ако видят момчето, да го убият.

През това време Бигел свирел, ядял ягоди, пиел бистра водица и се радвал на стадото си, което от ден на ден ставало все по-многобройно.

Ала веднъж друг цар се загубил в гората. Той обикалял девет дни и девет нощи, а на десетия ден чул далечна мелодия. Тръгнал към мястото, откъдето идвали звуците, и стигнал до високото дърво. Погледнал нагоре, видял Бигел и петела и попитал:

— Хей, момче, можеш ли да ми покажеш пътя за моето царство? Ще те възнаградя богато.

— Мога, царю, но трябва да ми обещаеш, че ще ми дадеш това, което ще срещнеш най-напред в двореца.

— Добре — съгласил се царят. Написал обещанието си на един лист, както момчето пожелало, и му го дал. Бигел слязъл от дървото и показал пътя на царя. Царят се прибрал жив и здрав в двореца. Щом го видяла, дъщеря му изтичала да го посрещне.

— Защо се забави толкова, татко? — попитала тя. — Да знаеш колко плаках за теб! Но сега се радвам, че се върна при мен.

Царят погалил нежно дъщеря си и казал:

— Не бързай да се радваш, дъще. Изгубих се в една гора. Девет дни не можах да намеря пътя. На десетия ден едно чудновато момче — наполовина човек, наполовина таралеж — ме изведе от гората. За благодарност трябваше да му обещая това, което поиска от мен.