Читать «Безсмъртният бард» онлайн - страница 2
Айзък Азимов
— Той не би казал такова нещо.
— А защо не? Писал е пиесите си по възможно най-бързия начин. Каза, че му се налагало заради фаталните срокове за предаването на ръкописите. Написал
— Това е всичко на всичко, което те правят с огледалната повърхност. Само я полират — каза учителят по английски, изпълнен с негодувание.
Физикът не му обърна внимание. Бе забелязал чаша недокоснат коктейл на бара, само на няколко стъпки от него, промъкна се предпазливо натам и изрече през рамо:
— Казах на безсмъртния бард, че ние дори имаме училищни занятия за Шекспир.
—
— Зная. Аз го записах в твоя вечерен разширен курс. Никога не съм виждал такова стръвно желание у човек да разбере какво мислят за него идните поколения, за бедния Бил, той си е бил такъв. Той много се стара.
— Ти си записал Уилям Шекспир в моя курс? — запелтечи Робертсън. Дори и като израз на алкохолна фантазия, тази мисъл го зашемети. И дали тя
— Не с истинското му име, разбира се — каза доктор Уелч. — Няма значение как се затри. Грешка стана, това е то. Голяма грешка. Горкото приятелче — той пийна от коктейла и тръсна глава над чашата.
— Защо стана грешка? Какво се случи?
— Трябваше да го върна обратно в 1600 година — изрева Уелч възмутен. — Колко унижения според тебе може да понесе един човек?
— За какво унижение говориш?
Доктор Уелч гаврътна коктейла си и едва тогава уцели сърцето на десятката:
— Ами ти, нещастно едноклетъчно, ти го скъса на изпита.
Информация за текста
Isaac Asimov
The Immortal Bard, 1953
Източник: http://sfbg.us
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2000
Издание:
Айзък Азимов. Събрани разкази (том първи)
„Абхаддон“ ЕООД, София, 1998
ISBN: 954-951-205-3
Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 1
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1185]
Последна редакция: 2009-09-01 14:30:00
