Читать «Без късмет» онлайн - страница 2

Хубавата Гавиал излезе през големия портал с високо вдигната глава, като буташе количката пред себе си, тръгна нагоре по булевард „Мердозар“.

Сто метра по нататък я чакаше съпругът й.

— Отлично — каза той, докато оглеждаше количката. — Тази струва трийсет стотачки по магазините. Ще й вземем дванайсет бона.

— Дванайсет бона за мен — уточни Гавиал.

— Дадено — каза Клам Жоржобер великодушно. — Това ти беше сефтето и ти свърши работата както трябва. Смятам, че така е редно.

III

— Ще ми я върнеш ли след час? — попита Леон Нанилеон.

— Разбира се — увери го Клам.

Клам Жоржобер намести на главата си мотоциклетната каска, която Нанилеон му подаде, и се погледна в огледалото.

— Заспива! — каза той. — Бомба! Приличам на истински!

— Давай! — отвърна Леон. — След час да си тук.

Един час по-късно Клам паркира пред квартирата на своя стар приятел Леон яркочервен мотор „Нортън“ с калници до осите.

— Не е лошо — каза Леон, който го чакаше пред вратата и гледаше часовника си.

— По магазините струва двеста и петдесет стотачки — отвърна Клам, — но като имаш предвид, че е без документи, защото е краден, не мога да го косна за повече от сто бона. Ама за такъв удар си струваше да ми услужиш с каската, нали?

— Разбира се — съгласи се Леон Нанилеон. — Я кажи… Да ти дам ли моя в замяна? Така няма да имаш неприятности с документите…

— Дадено — отвърна Клам. — И твоят ли е Нортън?

— Да — каза Леон Нанилеон. — Но амбреажът му не е трипалцов с мека предавка като този.

— Няма да ти откажа — отговори Клам. — Прието! Дори и да загубя, ти си приятел.

IV

Клам продаде мотора на Нанилеон за сто и петдесет хиляди и докато Нанилеон гниеше в затвора, си купи хубава шофьорска униформа с фуражка.

— Разбираш ли — обясняваше той на жена си, хубавата Гавиал (която дъвчеше рахат локум, а Вероник смучеше биберон, пълен с коняк от доброто старо време), — никога няма да им дойде наум да спрат кола на дипломатическия корпус, особено пък с шофьор в нея.

— Най-вече заради шофьора — съгласи се тя.

— И локомотив мога да открадна също така лесно — обясни Клам Жоржобер, — но ще трябва да си намажа лицето със смазка и ръцете със сажди. Между другото, въпреки висшето ми образование, може да се окаже, че не ме бива да карам локомотив.

— О! — каза Гавиал. — Ще се справиш отлично.

— Предпочитам да не опитвам — отвърна Жоржобер. — Между другото не съм амбициозен и един среден доход от сто бона на ден ми е предостатъчен. И после, има едно неудобство — релсите. Ако се движа по линията без разрешително, ще си навлека неприятности, а по пътя с локомотив — ще привлека вниманието.

— Липсва ти замах — заяви хубавата Гавиал, — но затова те обичам. Искам да те помоля за нещо.

— За тебе винаги, скъпа — каза Клам Жоржобер.

Той се пъчеше в шофьорската си униформа. Тя го привлече към себе си и му каза нещо на ухото, после се изчерви и скри лицето си в една бродирана възглавница.

Клам се засмя широко.

— Приключвам с кадилака на посолството и веднага отивам да ти потърся това — каза той.