Читать «Бедняк и богаташ» онлайн - страница 2

Върнала се богатската жена вкъщи и разказала на мъжа си за всичко. Той се ядосал и извикал:

— Идва ми да пукна от яд! Този странник почука най-напред на нашата врата, но аз го прогоних.

— Побързай! — рекла жена му. — Възседни коня, настигни странника и направи всичко възможно да изпълни три наши желания.

Богаташът послушал жена си, яхнал коня и препуснал след странника. Като го настигнал, му рекъл:

— Прости ми, старче, снощи на шега ти казах, че няма място в моя дом за теб. Тръгнах да ти отворя, но докато намеря ключа, ти беше отишъл при съседа. Като се върнеш, непременно ще се отбиеш. Ще ми бъдеш гост.

— Добре — отговорил Господ. — Като се върна, ще се отбия.

Богаташът добавил:

— Ти, старче, си направил голяма добрина на съседа. Не може ли и на мен да изпълниш поне едно желание?

— Може — рекъл Господ, — но няма да е за твое добро.

Богатият човек помислил, че странникът нарочно иска да отклони молбата му, и казал:

— Нищо, че няма да е за мое добро. Искам да изпълниш три мои желания.

— Добре — рекъл Господ. — Върни се вкъщи и пожелай три неща. Всичко, което пожелаеш, ще бъде изпълнено.

Богаташът тръгнал към къщи и започнал да мисли. Какво да пожелае? Както си мислел, изпуснал юздите на коня, който почнал буйно да скача. Богаташът го потупал по врата и казал:

— Успокой се, конче!

Ала конят продължавал да скача. Тогава богаташът се ядосал и извикал:

— Желая да си строшиш врата!

Щом казал това, богаташът паднал на земята, а конят се строполил и умрял. Така се сбъднало първото желание.

Но богаташът не искал да остави седлото на коня, свалил го, нарамил го и тръгнал пешком към дома си. „Имам още две желания“ — помислил си той и се утешил.

Ала като вървял по прашния път, много се изморил. Станало му топло, седлото му натежало, а все още не бил намислил какво да пожелае. Мислил, мислил, но не можал нищо да измисли. Изведнъж се сетил, че в това време жена му седи на хладно вкъщи и яде вкусни наденички, а той се мъчи на този пек. Страшно се ядосал и без много-много да му мисли, си казал: „Бих желал жена ми да седи вкъщи на това седло, вместо да го мъкна на гърба си“. Щом рекъл това, седлото изчезнало и той разбрал, че и второто му желание е изпълнено. Тогава му станало още по-горещо. Започнал да тича, защото бързал да стигне у дома и да измисли третото желание. Искал да пожелае нещо много, много голямо. Ала щом пристигнал, видял, че жена му седи на седлото насред стаята. Не можела да стане и само викала и плачела.

Тогава богаташът извикал:

— Бъди доволна, жено, ти ще станеш най-богатата жена на света!

— Не ми трябва никакво богатство, глупако! Кажи ми само как да се отърва от това проклето седло!

И богаташът, ще не ще, пожелал жена му да се освободи от седлото. Щом помислил това, то станало. Ето как се изпълнило и третото желание. Така богаташът не придобил нищо, а само се мъчил и ядосвал, а на всичкото отгоре загубил и коня си. А бедните стопани живели дълго весело и щастливо.