Читать «Бащата» онлайн - страница 7
Сибин Майналовски
След това парализирах мускулите му. Не ми се искаше да се надбягвам с него из цялата проклета къща, която кажи-речи бе голяма колкото Белия дом. Трябваше да го видите, когато се опита да хукне нанякъде — под кожата му сякаш беше се напъхало цяло гнездо на змии, които безпомощно се гърчеха, но не можеха да помръднат огромното туловище.
Спрях за миг и го погледнах право в очите.
— Помисли си за това, Сколети, ако съвсем случайно гнусната ти душа някой ден се прероди и отново станеш подобно леке. Кълна се, ще те открия и тогава.
Той се опита да измучи нещо. Безуспешно.
Бавно промуших
Когато
* * *
Оттогава изминаха повече от три месеца. Сравнително рядко използвам способностите си. Даже си мисля, че не след дълго те просто ще закърнеят в мен.
Никой не заподозря точно мен в убийствата, а май от полицията се чува, че щели да закриват делата заради липса на доказателства. На никого не му се занимава повече със Сколети и бандата му. Но това е може би, защото не полицейска дъщеря бе изнасилена.
Сега отново сънувам Мариан. В сънищата ми тя идва при мен, след като заспя, сяда на леглото до мен, усмихва ми се толкова нежно, че сълзите сами бликват от затворените ми очи, и започва да ме гали по бузата. Сега обаче страховете ми, че полудявам, ги няма. Сега и двамата с нея спим спокойно.
Информация за текста
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1515]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:40