Читать «Баба Хола» онлайн

Братя Грим

Баба Хола

Една вдовица имала две дъщери; едната била хубава и работлива, а другата грозна и мързелива. Но вдовицата обичала много повече грозната и мързеливата, защото й била истинска дъщеря; втората била завареница и трябвало да върши цялата домашна работа. Клетото момиче било длъжно всеки ден да седи до кладенеца край широкия път и да преде, да преде, докато от пръстите му потече кръв.

Веднъж цялото вретено се изцапало с кръв. Девойката се навела над кладенеца да го измие, но го изпуснала във водата.

Разплакало се момичето, изтичало при мащехата и й казало каква беда се случила. Вдовицата страшно му се скарала и тъй като била безсърдечна, казала:

— Щом си изпуснала вретеното в кладенеца, ще слезеш да го извадиш.

Върнало се момичето при кладенеца, постояло, постояло и не знаело какво да прави. Но тъй като много се страхувало от мащехата, скочило в кладенеца да извади вретеното. От падането загубило съзнание, но когато дошло на себе си и отворило очи, видяло, че се намира на една прекрасна поляна, където греело слънце и имало хиляди и хиляди цветя.

Тръгнало момичето по поляната и скоро дошло до една пещ, пълна с хляб. А хлябът викнал:

— Ох, извади ме, извади ме! Ако не ме извадиш, ще изгоря; отдавна се опекох.

Приближило се момичето, взело дървената лопата и извадило един по един всичките хлябове.

После продължило пътя си и стигнало до едно дърво, отрупано с ябълки. А дървото викнало:

— Ох, разклати ме, разклати ме! Всичките ми ябълки са узрели.

Разклатило момичето дървото и ябълките започнали да падат, сякаш падала градушка, и клатило, клатило, докато по клоните не останала нито една ябълка. После ги събрало на купчина и продължило пътя си.

Стигнало до една малка къща. От прозореца гледала стара жена с такива големи зъби, че момичето се уплашило и понечило да побегне. Ала старицата викнала след него:

— От какво се страхуваш, мило дете? Остани при мене и ако вършиш домашната работа както трябва, ще те възнаградя богато. Особено трябва да внимаваш, когато оправяш леглото ми: ще изтърсваш старателно дюшека, така че пухът да се разхвърчи и тогава над света ще вали сняг, защото аз съм баба Хола.

Тъй като старицата увещавала момичето много дружелюбно, то се престрашило и се съгласило да остане при нея. Вършело с голямо усърдие цялата домашна работа и старицата била много доволна; изтърсвало дюшека всеки път тъй силно, че пухът се разхвърчавал на всички страни като неизброими снежинки. Ето защо момичето живеело добре, не чуло нито веднъж лоша дума от старицата и ядяло всеки ден печено месо.

Ала след като постояло известно време при баба Хола, станало му тъжно. Отначало не знаело какво му е; най-сетне разбрало, че го мъчи тъга по родния край. Макар тук да живеело хиляди пъти по-добре, отколкото вкъщи, копнеело да се върне там. И накрая казало на старицата.

— Мъчно ми е за дома; и макар че тука животът ми е много по-хубав, не мога да остана по-дълго, трябва да се върна вкъщи.

Баба Хола рекла:

— Драго ми е, че искаш да се върнеш у дома. И тъй като ти ми служи вярно, аз ще те изведа.