Читать «Ах, съдбо, съдбо...» онлайн - страница 2
Чудомир
Труди се да му угоди, пъшка, изтезава се, па си рече тайно на ума веднъж:
— Не върви така! Не може! Трябва да се направи, да се измисли нещо.
И измисли го пустият му Зеленлистец. Понеже беше най-висшият представител на властта там и се чувстваше като паша, приставът Ради Забунски заряза всичко и си гледаше пашалъка само. И преписките даже не поглеждаше, а ги подписваше, без да ги чете. Поднесе му ги Пеньо, старшията, значи, потопи той перото, изплези език, завърти един усукан като объркано гранче подпис, и толкоз. Подпише ги една след друга всичките, засуче мустак, грабне бича и тръгне да проверява поведението на вдовиците.
Не щеш ли, един ден като изневиделица му дошло уволнението.
Гръм от ясно небе! Трескавица! Разфучал се оня ми ти човек, развилнял се — ха̀ла, змей, побеснял крокодил! Псувал, драл се, па се метнал на коня и право при околийския управител. Там работата станала ясна. Околийският му показал едно заявление, в което пишело:
Тъй и тъй, г-н началник, по такива и такива домашни, семейни и разни причини моля да ми приемете оставката. А отдолу, неговият, усуканият, същинският му, собственоръчен подпис.
И ти да си, да ти кажа, и ти не можеш се оправи. Да речем, че вероломният старши Пеньо му е написал заявлението, поднесъл му го е заедно с другите преписки и той, без да обърне внимание, го е подписал; ама пита се: защо не е обърнал внимание и къде са му били зъркелите? А? Служба ли ще служим, значи, или на орехи ще си играем?
Уволниха го като нищо и мястото му зае старшията Пеньо Зеленлистецът. А той, човекът, нали е бил писар, нали е интелигент и има почерк, подхвана си легално работата, кара си я, дорде достигна за пенсия, и сега си има прасе и крава, и девет ара десертно лозе; вратът му се черви, сякаш е жулен с коприва, пие си винцето и можеш ли му забрани да се шегува и да си пее:
Дава ли ти право законът? А?
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009
Издание:
Чудомир. Избрани произведения.
Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1971
Редактор: Георги Стоянов
Художник: Чудомир
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14509]
Последна редакция: 2009-11-09 16:00:00