Читать «Артюр Рембо — живот в дати» онлайн

Кирил Кадийски

Артюр Рембо — живот в дати

1854 — На 20 октомври В Шарлевил, в дома на своя дядо по майчина линия, се ражда Жан-Никола-Артюр Рембо. Баща му Фредерик Рембо, капитан от пехотата, по това време е на служба в Лион. Майка му Витали Кюиф е от семейство на дребни арденски собственици.

1862 — Приет е като приходящ ученик в училището Роса, в Шарлевил.

1865 — Ученик в пети клас в колежа в Шарлевил. Приет е в шести клас през ноември същата година.

1866 — Изключителната му интелигентност му позволява да прескочи един клас и още през октомври е приет направо в осми клас.

1868 — През месец май, по случай първото причастие на престолонаследника, му изпраща писмо в стихове на латински. Огюст Филон, възпитател на принца, му предава благодарностите на своя ученик чрез директора на Колежа.

1869 — Le Moniteur de l’Enseignement secondaire публикува три съчинения в стихове на Рембо на латински. Едно от тях му донася първа награда в конкурс, организиран от Академията в Дуе, под чието административно ръководство е и колежът в Шарлевил. Пише първите си стихотворения.

1970 — В броя си от 2 януари La revue pour tous публикува стихотворението му Подаръци за сираците. В курса по риторика привлича вниманието на преподавателя си Жорж Изамбар, който го окуражава и му дава книги. Като него и Рембо става републиканец и антиклерикал. Пише огромно количество стихове и ги изпраща на Теодор дьо Банвил и на сатиричния вестник La Charge, който публикува едно негово стихотворение на 13 август. На 29 август, когато франция е от няколко седмици във война и понася тежки поражения, той напуска без разрешение дома си и тръгва за Париж през Шарлероа. Тъй като пътува без билет, е арестуван още при пристигането си и на 31 август е хвърлен в затвора на Мазас. Пише на Изамбар, който идва да го освободи, отвежда го обратно в Дуе и ходатайства пред госпожа Рембо да не се сърди на сина си. След няколко дни отново избягва от Шарлевил, този път пеша, към Белгия. В Брюксел отива при един приятел на Изамбар, който му дава пари да се върне в Дуе при учителя си. Информирана за тези нови приключения, госпожа Рембо прибира юношата в Шарлевил с намерението веднага след настъпването на мира да го изпрати в пансион.

1871 — Трето бягство, на 25 февруари. Продава часовника си и си купува билет за Париж, където скита до 10 март. Липсата на средства го принуждава да се върне пеша в Шарлевил. Продължава да пише стихове, изпраща ги на Банвил и Пол Демени, млад писател от Дуе, с когото го е запознал Изамбар. Изпраща и на Верлен посредством някой си Бретан, служител в Шарлевил, вече имал възможността да се срещне със „сатурническия“ поет. След като получава стиховете, Верлен поканва автора им в Париж. Рембо пристига през септември. Точно в този момент попада сред Зютик — група поети и артисти, където редом с Верлен най-добрите му приятели ще бъдат Анри Мерсие и музикантът Кабанер.

1872 — Всекидневни пиянства. Бурни разправии между Верлен и жена му. През март Рембо се връща в Шарлевил и пише първите си стихотворения, в които открито скъсва с традиционната поезия. През май е отново в Париж. На 7 юли заминава за Белгия, придружен от Верлен, който изоставя жена си и сина си. На 4 септември двамата взимат кораб за Англия. В Лондон Рембо живее на разноските на Верлен, който е обезпокоен от заведеното срещу него дело от изоставената съпруга. Разстроен, в края на ноември или началото на декември, Рембо се завръща в Шарлевил.