Читать «Англичаните — портрет на един народ» онлайн

Джеръми Паксман

Англичаните — портрет на един народ

Предговор

На времето беше лесно да си англичанин. Пък и англичаните бяха един от най-лесните за разпознаване народи на тази земя — по езика, маниерите и облеклото си, както и поради обичая си да поглъщат огромни количества чай.

Колко по-сложно е всичко сега! Когато случайно срещнем някого, чиято невъзмутимост, разумно подбрани обувки и поведение, напълно съответстващо на костюма от туид, го идентифицират като типичен англичанин, обикновено ни става забавно: прието е да се счита, че този вид англичани е отмрял, и че е по-вероятно посланиците на тази страна да бъдат певци или писатели, отколкото дипломати и политици.

Поданиците на имперска Англия може да са имали британски паспорти — както и шотландците, уелсците и част от ирландците, — но в онези времена не им се е налагало да се замислят дали да си англичанин или британец е едно и също — понятията са били практически взаимозаменяеми. В наши дни трудно може да вбесиш един шотландец повече, отколкото ако объркаш термина „британец“ с „англичанин“, защото келтските съседи на Англия все повече настояват на своята самостоятелност. Изборите за нов шотландски парламент и уелско народно събрание през 1999 година, както можеше да се очаква, бяха възхвалявани до небесата от лейбъристите /които са автори на идеята за отделни правителства/ като начин за укрепване на Обединението. Може и да е така. Но всичко несъмнено се промени. За Шотландия поне никога не е съществувало съмнение, че е населявана от отделна нация, със своя законова и образователна система, граждански и интелектуални традиции. Сега Шотландия има и собствено правителство и е трудно да си припомним коя политическа институция, след като вече е била облечена във власт, не се е стремила към повече власт. Промяната в отношенията вече се отразява и на езика. Докато още преди година-две събитията в Шотландия се квалифицираха като регионални, сега са в категорията „национални“. Дори в Би Би Си са дадени указания на екипите, съгласно които вече не било редно да се говори за Уелс като за „княжество“.

А съществува и проблемът с Европа. Кой знае докъде ще ни доведе колективната халюцинация, която е обзела европейския политически елит? Ако тя се осъществи, едни Европейски съединени щати биха превърнали Обединеното кралство в нещо излишно.

Нека прибавим и разяждащото съзнание, че нито Британия, нито която и да било друга държава може да контролира самостоятелно приливите и отливите на капитала, които определят дали отделният гражданин ще има какво да яде или ще умре от глад. Културата на поданиците все повече се превръща в основно занимание на националните правителства.

Тези четири елемента — краят на империята, пукнатините в сградата на така нареченото Обединено кралство, натискът, упражняван върху англичаните да се присъединят към Европа, неконтролируемите ходове на международния бизнес — ме накараха да се замисля. Какво всъщност означава да бъдеш англичанин?

Въпреки че това са политически въпроси, тази книга не е политическа в тесния смисъл на думата. Заех се да открия корените на безпокойството, обзело съвременните англичани за собствената им идентичност, потегляйки на едно пътуване в миналото, към нещата, които създадоха идеалния, еднозначен образ на англичанина или англичанката, понесли националното знаме от единия до другия край на света. А после се опитах да установя какво се е случило с тях.