Читать «Ангелски коси» онлайн

Ани Аво

Ангелски коси

Наближаваше обед. На града слънцето вече напичаше ужасно. Средата на юли е най-горещото време тук, често го наричат „мъртво време“, защото то наистина си е мъртво, в такова време можеш реши, че града е покосен от някаква смъртоносна болест. Чак късно вечер по улиците са появяват хора и то ако е захладняло. Механа „Лозата“ беше празна както винаги по обед, сервитьорката четеше вестник на една от масите вътре, където все пак не бе чак такава жега. Ако човек се вгледаше по-добре щеше да разбере, че всъщност младото момиче попълва кръстословицата и точно в момента се чудеше за името на унгарски писател с три букви. Малкото престрашили се да излязат сутринта и да се разходят до парка сега бяха седнали в „Гъбата“ край езерото и пиеха разхладителни напитки. Дори интернет клубовете бяха отчайващо празни. Всички климатици работеха на пълна мощност. В стола на университета, който се намираше на последния етаж, няколко младежи пиеха кафе с изглед към Македония и старателно избягваха слънчевите лъчи.

„Гъбата“ имаше десетина посетители. Няколко колоездачи, двойка на средна възраст (очевидно чужденци), двама свещеници от местната църква, дошли на разходка, трима тийнейджъри, младо семейство с дете и мъж водещ огромно куче. Тия хора се обединяваха от омразата към горещината. Почти всичките смятаха да си тръгнат чак към седем или осем, когато жегата е малко от малко преминала.

— Съвсем се разплух… — рече един от колоездачите.

— Не си единствен. — отвърна му някой от компанията и всички дружно продължиха да се разплуват. Погледите им блуждаеха безцелно из небето.

— Ходи ми се на планина.- поде същия колоездач.

— Не си единствен. — отвърнаха му.

Изведнъж в небето се появи нещо странно. То привлече всички погледи. За да видят по-добре тийнейджърите дори излязоха на открито, но веднага осъзнаха грешката си и се прибраха под навеса.

Обекта, или каквото искате го наричайте, бе подобен на топка и бавно се спускаше надолу. Скоро падна на поляната. Посетителите на „Гъбата“ гледаха крайно зачудени, но никой не се осмеляваше да се приближи до нещото.

— Ангелски коси!- прошепна изплашено по-младият свещеник и тръгна към нещото, което вече приличаше на кълбо от прозрачни бели нишки. Клекна до него и се опита да го докосне. Успя дари да откъсне една част, но тя веднага изчезна в ръката му. Той се прекръсти три пъти и отново докосна кълбото. Този път нищо не остана в ръката му. Кълбото започна де пулсира, сякаш дишаше. Чужденците започнаха да говорят нещо развълнувано, мъжът включи камерата и я насочи към нещото и свещеника. Кълбото продължаваше да пулсира.

В интернет клуба „Зоната“ имаше двама-трима чатъри и още толкова геймъри. По радиото вървеше някаква супер скучна класация топ 40 на Америка с Кейки Кейкън или нещо такова. Никой не слушаше, защото на никой не му пукаше кой е номер едно зад океана. Песента спря по средата.

— Ако сега отидете навън ще установите, че над града се сипят някакви странни кълба. — говореше задъхано водещият, гледайки през прозореца чудото, — Те са като… Като от нишки. Не знам… Чели ли сте за ангелските коси? Това е нещо подобно.