Читать «Ако...» онлайн - страница 2

Всъщност „Портрети на небесни тела“ е едно разгърнато иносказание, в което точната картина на бита неусетно придобива фантастичната застрашителност на гротеската, а ироничният поглед на писателя изчопля дребните абсурди на всекидневието, за да ни подсети за големия абсурд — защо се надяваме да постигнем нещичко, ако „седим цяла вечност така, без нищичко да правим“? Въпрос, който ражда сплавта от тревога и надежда, от ирония и съчувствие, от гняв и желание за промяна — единствено възможната броня срещу горчивите истини на този роман…

Може би затова той получава различни жанрови определения: от „литературна приказка“ (Б. Ничев) до притча, фантазно-гротескна хипербола и пр. Впрочем, всички подобни названия са условни, както са условни и границите между жанровете, в това число и между разширяващата се територия на научната фантастика и „останалата“ проза. Нещо повече — именно в тези гранични зони, на „ничията земя“, която остава между абстрактните жанрови граници, ако ги „наложим“, върху живия литературен процес, растат най-ярките и необичайни цветя на „сайънс фикшън“. Дотолкова необичайни, че първата част от определението губи смисъла си, превръща се в псевдо– или квазинаучна; но затова пък втората част придобива все по-уверено и пълноценно онова значение, което има в англосаксонските страни като синоним на белетристика. Тогава подобни творби нагледно показват как дори най-невъздържаният полет на въображението тръгва от земята, от земните — сега и тук насъщни! — проблеми; и как, независимо от буйствата на фантазията, се връща в крайна сметка при нас, при онова, което — тук и сега — ни вълнува или тревожи, плаши или обнадеждава, гневи или поражда желание за промяна…

И както всяка подобна — сложна и нееднозначна, фантастично-иносказателна — творба, „Портрети на небесни тела“ може да бъде „разчетен“ по различни начини: като остроумна сатира; като изповед-равносметка на едно поколение, усетило вече тежестта на обществено-историческата отговорност; като нравствено-философски размисъл за трудния път към самия себе си… Но всички тези — и още колко възможни — тълкувания се събират в една точка: в подсещането за онова съдбоносно ако, което предопределя смисъла или безсмислието на съществуванието ни, макар често да не го забелязваме…

И така, читателю — как би се почувствувал, независимо на колко години си, ако неочаквано те обвинят, че си насмогнал на харчовете си?

Информация за текста

Сканиране: Xesiona, 2008

Разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009

Издание:

Росен Босев. Портрети на небесни тела

Българска, II издание

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Рисунка на корицата: Текла Алексиева, 1987

Рецензент Христо Стефанов

Редактор Панко Анчев

Художествен редактор Иван Кенаров

Технически редактор Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12615]

Последна редакция: 2009-08-29 00:02:03