Читать «Ако имахме само един враг» онлайн - страница 2

В Сърбия ний не можем да кажем, че сме македонци, ако не искаме след себе си тълпа властни и невластни пройдохи, които ще ни убеждават в „право сръбство“ и които, покажем ли упорство, ще ни затласкат и запсуват, както е подадине само на един „прав сърбин“, разбира се, когато е дома си, а не при Сливница.

В Гърция пък, не минем ли за елини от потеклото на Темистокла или Аристида, чисто и просто намираме затвора, отдето след месец, два без причина държане православните мегали-идиоти ни хващат за ръка и ни посочват границата си с една решителност, която тъй малко биде проявена при Домокос и фарсала.

Румънските вестници пишат, че мъчно би се намерило на света управление, добро като турското. Сръбските вестници пишат, че в Македония всичко е тръгнало по мед и масло, ами нямало признателни хора. Гръцките вестници пишат, че македонските „дебелоглави варвари“ се бунтували, защото не знаели какво правят.

И румънските, и сръбските, и гръцките вестници пишат, че ний сме били чудовища, от които страдали румъни, страдали сърби, страдали гърци…

Турци, румъни, сърби, гърци щели да се борят дружно против нас!

Затова румънският, сръбският и гръцкият посланици в Цариград не изпущат повод за напомняне на турското правителство да усили преследванията си против недоволния македонски българин. Затова румънските, гръцките и сръбските консули в нашата земя правят шпионски услуги на хьокюмата и му съдействуват в неговите безплодни усилия да се разправи с нас. Румъните и сърбите още не са повели крак, но гърците идат… Ето какво съобщава гръцкият лист „Константинополис“:

„Някои студенти от Атинския университет, турски поданици, пожелаха чрез турското посолство в Атина да постъпят в редовете на турската войска с цел да услужат на негово императорско величество султана и на високата му дърхава. Императорското правителство се отнесе благосклонно към това желание и вече се издаде императорско ираде, с което се разрешава приемането на казаните студенти за войници на турска служба.“

Пфю! Нека дойдат, ний ще ги посрещнем, както подобава…

С нашето презрение и с нашия куршум, както посрещаме войската на Абдул Хамида, както бихме посрещнали войските на краля Карола и на краля Александра, и на краля Георгя, ако бъдем честити да ги видим някога…

Прочее, ако днес отворихме дума за румънската, сръбската и гръцката политики спрямо Македония и македонците, направихме го не от голяма еня, кой, как, де пропада.

А защото в земята ни, край нас българите, живеят и по някоя стотица или хиляда разхвърлени тук-там куцовласи, сърбомани, гъркомани и гърци, които съобразяват отношенията си към нашето революционно дело с румънския, сръбския и гръцки ветрища.

Та преди да говорим за поведението на тия братя, рекохме да видим нечистите изводи, от които те, сиромаси, пият нечиста вода…