Читать «Адонаис (откъси) (Елегия за смъртта на Джон Кийтс)» онлайн - страница 2

(През февруари 1821 година в Рим умира от туберкулоза на двадесет и шест годишна възраст Джон Кийтс, велик английски поет-романтик, обичан и високо ценен от Шели. За преждевременната му смърт спомагат и отровните нападки на реакционната английска критика, която го е отричала изцяло. Потресен от тежката загуба, Шели пише своята великолепна елегия „Адонаис“, построена върху древния, често използван в литературата мит за Адонис. Според старата гръцка легенда Адонис е бил млад овчар и ловец. Богинята на любовта и красотата Афродита (Венера) е била лудо влюбена в него. При един лов на глигани разяреното животно наранява младежа с острите си зъби и той умира: от раните си, горчиво оплакан от безсмъртната си любима. В епохата на елинизма култът към Адонис широко се разпространява из гръцкия свят. Древните са вярвали, че младият овчар олицетворява вечната красота и обич и умира всяка есен, за да се възроди всяка пролет заедно с цялата природа. Шели използува този красив мит като символ на безсмъртието на поета. При създаването на поемата на Шели несъмнено са повлияли двама големи лирици от късната елинистична епоха, така наречените „буколически поети“ Бион и Мосх. Бион е автор на прочутата елегия „Плач за Адонис“. Самото име „Адонаис“ е дорийско произношение на „Адонис“, така както е даден в оригиналния дорийски текст на Бион.)