Читать «Агатон (или За мъдростта)» онлайн
Карел Чапек
Карел Чапек
Агатон
или За мъдростта
Академиците на Беотия поканиха атинския философ Агатон да им прочете лекция за философията. Въпреки че не беше блестящ оратор, Агатон прие поканата, за да допринесе според силите си за пропагандирането на философията, която, според думите на историка, „изглеждаше в упадък“. В определения ден той пристигна в Беотия, но за лекцията беше още рано; затова Агатон излезе на разходка в околностите на града и в лятната привечер се любуваше на полета на лястовиците над атинските покриви. Когато удари осем часът, той отиде в лекционната зала, но я намери почти празна; само пет-шестима души седяха на пейките. Агатон седна край катедрата и реши да почака малко, докато се съберат повече слушатели; той разгъна свитъка, на който беше написана лекцията му, и потъна в четене.
Тоя свитък съдържаше всички основни въпроси на философията; започваше с теорията на познанието, даваше се в него дефиниция на истината, подлагаха се на унищожителна критика погрешните възгледи, тоест всички философии по света с изключение на Агатоновата, и се набелязваха в общи линии висшите идеи. Когато Агатон стигна дотук, той вдигна очи: всичките му слушатели бяха девет на брой. Обзе го гняв и мъка; той удари със свитъка о масата и започна лекцията си така:
— Дами и господа, или по-скоро, андрес бойотикой, нямам впечатление градът ви да проявява особен интерес към възвишените въпроси на нашия дневен ред. Аз зная, мъже беотийци, в този момент ви занимават повече изборите за местното булѐ, а тук няма място за мъдрост, нито дори за разум: изборите са работа на хитреците.
В този миг Агатон се сепна и се позамисли.
— Я чакайте, чакайте — подхвана той отново, — тъкмо в този момент неволно аз казах нещо, за което досега не съм разсъждавал. Аз споменах трите думи: хитрост, разум, мъдрост. Изрекох ги в състояние на гняв. И трите означават някаква способност на интелекта; чувствувам, че те имат съвсем различно значение, но сега трудно бих могъл да кажа по какво се различават. Извинете, аз веднага ще се върна към темата; нека само си поизясня съдържанието на тези три думи.
— Всъщност, ясно е; — продължи той след малко — противоположност на хитростта е глупостта, докато противоположност на разума е лудостта. Но кое противопоставяме ние на мъдростта? Има идеи, господа, които не са нито хитри, тъй като са твърде прости, нито разумни, тъй като напомнят лудостта, и все пак са мъдри. Мъдростта не прилича нито на хитростта, нито на разума.
— Мъже беотийци, в ежедневния си живот ние, както се казва по гръцки, пет пари не даваме за дефинициите на понятията, и все пак много точно ги различаваме. За някого ще кажете, че е хитър крадец; никога обаче няма да го назовете „разумен“ или дори „мъдър крадец“. Ще похвалите шивача си, като изтъкнете, че цените му са разумни, но няма да кажете, че са мъдри. Тук очевидно има някаква разлика, която ви пречи да смесвате думите.
Когато кажете за някого, че е хитър селяк, вие с това очевидно искате да кажете, че умее изгодно да продаде стоката си на пазара; ако кажете, че той е разумен селянин, вие навярно искате да кажете, че той изобщо е добър стопанин; но когато го назовете мъдър селянин, това може би означава, че той живее правилно, че знае много и умее да посъветва хората, като се отнася сериозно и с разбиране към тревогите им.
