Читать «TPM и свободните лицензи» онлайн - страница 3

Свобода на форматите

Правилата за свобода важат и за форматите. Някои формати може да налагат ограничения (технически, юридически и пр.) върху свободата на потребителите им; тези формати са несвободни. Тези, които не налагат ограничения върху свободата, са свободни.

Свободата за конвертиране на информация от един формат към друг се предполага от правило 3. Ако тази свобода не е налице, правило 3 не важи: този формат е несвободен. (Форматите, които включват DRM чрез кодиране или шифроване на файла спадат тук, ако ключовете за разкодиране не са свободно достъпни.)

Важно е да се помни, че несвободата на даден формат е аспект на самия формат, а не на съдържанието, платформата или потребителя.

Заключения

Не можете да дадете това, което не притежавате или контролирате

Съгласно горните дефиниции, платформите и форматите, които поддържат DRM / TPM, лишават потребителите си от определени свободи. (Това е предназначението им.) Това е аспект на платформата или формата; потребителят на практика не може да го промени, и да си даде свободите / правата, които му отнема платформата или форматът, освен ако не премахне DRM / TPM елементите.

Ако не сте този, който контролира тази платформа или формат, вие също не можете да дадете тези права на потребителите. Ако лицензирате за нея някакво съдържание под свободен лиценз, вие обещавате на потребителите права, които не притежавате или контролирате. Или пък ще ги предлагате на потребителите, знаейки предварително, че те няма да могат да се възползват от тях. Реално, на практика, вие поставяте това съдържание под несвободен лиценз, каквото и да твърдите на думи.

Ако оригиналният лиценз ви позволява да премахнете от това съдържание свободите, които DRM / TPM ограничава, нямате проблеми. Copyleft лицензите, а и много други свободни лицензи обаче не ви го позволяват.

Накратко:

DRM / TPM е изначално несъвместим с copyleft лицензите и някои други свободни лицензи.

Силогизми и техните отговори

Има много силогизми, които се опитват да опровергаят това. Всички те обаче на практика се опитват да построят логическо перпетуум мобиле. Въпросът е не дали са верни, а защо точно не са.

Някои от най-популярните силогизми (и техните отговори) са:

С: Тези свободи се ограничават от платформата / формата, не от мен. Аз ги позволявам, останалото не е моя вина.

О: Известно ли ви е, че платформата / форматът забранява (някои от) свободите, които предлагате с лиценза си? Ако да, на практика вие лъжете потребителите. Това разрушава репутацията ви, и може да е неиздържано юридически.

Драстичен, но илюстративен пример: Бихте ли наредили депортирането на еврейско семейство в нацистка държава, и да претендирате после, че съдбата им не е по ваша вина? Така де — вие само сте ги пратили зад граница, това не е подсъдно, убили са ги други хора…

С: Просто конвертирам това свободно съдържание за несвободна платформа — свободен съм да го правя, нали?