Читать «Полетът на щъркелите» онлайн - страница 5

По-късно Макс Бьом ме разходи из Швейцария и ми показа огражденията, в които отглеждаше щъркели. Бяха питомни птици, чиито малки щях да следвам през август. По пътя орнитологът ми обясни, че маршрутът на птиците е приблизително известен, а и те не прелитат повече от сто километра дневно. Освен това всяка пролет Бьом поставял на краката на щъркелчетата пръстен, върху който били изписани датата на раждането им и идентификационният им номер. Така че вечер, въоръжен с бинокъл, човек можел да види „своите“ птици. Бьом си кореспондирал с орнитолози от всички страни, които щели да ми помогнат и да отговорят на въпросите ми. Нямало съмнение, че при тези условия ще успея да открия какво се е случило през пролетта.

След три месеца, на 17 август, Макс Бьом ми позвъни по телефона. Беше превъзбуден. Връщаше се от Германия, където се очаквало щъркелите всеки момент да отлетят. Каза ми, че е захранил банковата ми сметка с петдесет хиляди франка (две заплати и необходимото за първите разноски) и че ми е изпратил самолетните билети, ваучерите за колите под наем и списъка на хотелските резервации. Имало и билет Париж-Лозана. Орнитологът искаше да се видим за последен път, за да уточним подробностите по проекта.

Така на 19 август в 7 часа сутринта тръгнах на път, натоварен с пътеводители, визи и лекарства. Бях взел само крайно необходимото. Всичките ми вещи, включително лаптопът, се събираха в средно голям куфар и малка раница. Всичко бе в ред. Затова пък в сърцето ми цареше хаос: надежда, възбуда, страх — нямах представа какво ме очаква.

3

Днес всичко свърши, преди да е започнало. Макс Бьом никога няма да узнае защо са изчезнали щъркелите му. Нито пък аз. Защото със смъртта му приключваше и анкетата ми. Щях да върна парите на асоциацията и да се прибера при книгите си.

И все пак седях в болницата и чаках. Чаках пристигането на федералния инспектор и резултата от аутопсията. Защото имаше аутопсия. Дежурният лекар я бе започнал веднага след като получи разрешение от полицията — Макс Бьом явно нямаше семейство. Какво му се бе случило? Сърдечна криза? Или щъркелите го бяха нападнали? Въпросът заслужаваше отговор.

— Вие ли сте Луи Антиош?

Не бях забелязал човека, който сега седеше до мен. Не беше бръснат и все още гледаше сънливо.

— Да. Вие от полицията ли сте?

— Инспектор Дюмаз. Бях дежурен през нощта. Вие ли го намерихте?

— Да.

— Как изглеждаше?

— Мъртъв.

Дюмаз сви рамене и извади бележник.

— При какви обстоятелства го намерихте?

Разказах му. Той си водеше бележки. После попита:

— Французин ли сте?

— Да. Живея в Париж.

Записа си точния ми адрес.

— Отдавна ли познавате Макс Бьом?

— Не.

— В какви отношения бяхте?

Реших да излъжа.

— Аз съм орнитолог любител. Смятахме да организираме образователен семинар за различни птици.

— Какви по-точно?

— Главно за белия щъркел.

— Каква ви е професията?

— Току-що се дипломирах.

— По какво? Орнитология?

— Не. История, философия.

— И на колко години сте?

— На трийсет и две.

Инспекторът подсвирна.

— Имали сте късмет, че сте могли да се отдавате на страстта си толкова дълго. Аз съм на вашата възраст, а от тринайсет години работя в полицията.