Читать «Полетът на щъркелите» онлайн - страница 16

Бьом става технически съветник на Президента по въпросите на строителството, кафеените плантации, диамантените мини. През 1977 г. следите му се губят в продължение на близо година. Появява се отново в началото на 79-а в Монтрьо — изтощен, съсипан от годините, прекарани в Африка. На 45 години Бьом вече се е отдал изключително на щъркелите си. Всички, с които разговарях, включително бившите му колеги, го описват по един и същи начин: безкомпромисен и жесток човек. Често споменаваха и маниакалната му страст към птиците.

По отношение на семейството му получих интересна информация. Макс Бьом среща Ирен на 28 годишна възраст, през 1962 г., и веднага се жени за нея. След няколко месеца се ражда синът им Филип. Инженерът е дълбоко привързан към семейството си, което го следва навсякъде. През седемдесетте години обаче Ирен започва често да се връща в Швейцария и все по-малко да стои в Африка, като редовно пише на мъжа си и на сина си. През 1976 г. окончателно се прибира в Монтрьо и на другата година умира от рак. Макс изчезва горе-долу по същото време. Оттук нататък се губят и следите на сина му Филип, тогава на петнайсет години. Дали и той е починал? Или живее в чужбина? Неизвестно.

Относно богатството на Бьом не открих нищо ново. Анализът на личните му сметки и на сметката на асоциацията показва, че Бьом е притежавал близо осемстотин хиляди швейцарски франка. Не открих и следа от кодирана сметка, каквато съществува, сигурен съм. Кога и как е натрупал толкова пари? По време на работата си в чужбина сигурно се е занимавал с незаконен трафик на злато, диаманти, слонова кост… Не са му липсвали възможности. Предполагам, че е бил в комбина с Бокаса. Чакам да ми изпратят материалите от двата процеса срещу диктатора. Може би името на Макс Бьом ще изскочи отнякъде.

Засега голямата загадка си остава трансплантацията. Д-р Катрин Варел поразпита из швейцарските болници, но не откри нищо. Няма следи и във Франция, и изобщо в Европа. Да е правена в Африка? Не е толкова абсурдно, колкото изглежда — за пръв път е било присадено сърце на човек през 1967 г. от Кристиан Барнард в Южноафриканската република. През 68-а Барнард извършва втора трансплантация. Бьом пристига в Южна Африка през 69-а. Дали не е бил опериран от Барнард? Проверих — името на швейцареца не фигурира в архивите на болницата „Гроте Шур“.

Друго странно нещо: Макс Бьом е бил здрав като бик. Отново прерових къщата му с надеждата да намеря рецепта, резултати от изследвания, медицински картон. Нищо. Проверих и банковите му сметки, както и телефонните му сметки. Никакъв чек, никакво обаждане на кардиолог или на клиника. А човекът с присадено сърце не е обикновен пациент. Той трябва редовно да се консултира с лекаря си, да му правят електрокардиограми, биопсии, многобройни изследвания. Дали не е ходил в чужбина да се преглежда? Бьом е пътувал много из Европа — Франция, Белгия, но все във връзка с щъркелите.

Дотук съм стигнал. Както виждате, животът на Макс Бьом е пълен с мистерии. Повярвайте ми, Луи — случаят Бьом съществува, макар че тук, в Монтрьо, е закрит. Вестниците оплакват „човека с щъркелите“. Каква ирония! Погребаха го в градското гробище. Присъстваха всички официални лица, всички „управници“.