Читать «Полетът на щъркелите» онлайн - страница 108

Последните му думи ме изумиха.

— И… това ли е всичко?

— Не, разбира се. Разговорите ни едва започват. Утре ще запишем всичко това. Трябва да ви чуе и съдебният следовател. Може би показанията ви ще помогнат на Сара Габор да изчака процеса си в Израел. Нямате представа какво желание имат престъпниците да лежат в затворите на собствените си страни. Това е за диамантите. По-скептичен съм по отношение на тайнствения ви доктор.

Изправих се с пламнало лице.

— Но вие нищо не сте разбрали, Рикиел. С диамантената афера е приключено. Затова пък един откачен хирург продължава да краде органи по света. Този безумец неуморно преследва някаква ужасна цел. И разполага с всички необходими средства. Той трябва да бъде заловен, преди да убие още някого. Това е абсолютен приоритет.

— Нека аз решавам кое е приоритет — сряза ме Рикиел. — Моите хора са ви запазили стая в хотел „Веплер“. Не е луксозно, но е достатъчно комфортно. Ще се видим утре.

Ударих с юмрук по бюрото. Делтер скочи, Рикиел дори не мигна.

— Рикиел, по света ходи чудовище! Убива и измъчва деца! Направете нещо, за Бога!

— Утре, Антиош, утре — прошепна ченгето с потръпващи устни. — Утре. Не настоявайте.

Излязох, като затръшнах вратата.

51

Няколко часа по-късно все още предъвквах яда си в хотелската стая. Бях дал информация на Интерпол, без да получа нещо в замяна. Надявах се поне, че показанията ми ще са от полза за Сара. На всичкото отгоре нямах съобщение на телефонния секретар, а д-р Варел не отговаряше.

В двайсет и трийсет иззвъня телефонът. Гласът, който чух, ме изненада.

— Антиош? Рикиел се обажда. Бих искал да поговорим.

— Кога?

— Сега. Долу съм, в бара.

Барът на хотел „Веплер“ бе покрит с тъмно розов мокет и приличаше по-скоро на будоар. Симон Рикиел седеше в кожено кресло пред чаша уиски и дъвчеше маслини.

— Седнете, Антиош.

Седнах и си поръчах китайски чай.

— Дойдох да ви поздравя още веднъж.

— Да ме поздравите ли?

— Свършили сте добра работа. Не се шегувах, когато ви предложих да ви наема.

— Но не сте тук само за това, нали?

— Не. Днес следобед бяхте разочарован. Решихте, че не вярвам на историята ви с престъпния доктор.

— Точно така.

— Не можех да реагирам другояче. Не и в присъствието на Делтер.

— Каква е връзката?

— Този аспект на нещата не го засяга.

— Значи ми вярвате?

— Да. Но вече ви казах, че по този случай трябва да се проведе сериозно разследване. Освен това добре е да играете с открити карти.

— Тоест?

— Не ми казахте всичко.

— Не ви разбирам, Рикиел.

— Добре. Говорихме за Макс Бьом, Ото Кифер, Нилс ван Дьотен. Престъпници, но по на шейсет години, които са се нуждаели от охрана. Имало е и други освен Дюмаз. Много по-опасни от него. Ще ви съобщя имената им, а вие ще ми кажете говорят ли ви нещо.

Рикиел иронично се усмихна.