Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 4

Трябва да бъдеш дипломат, напомни си Майлс. Това качество трябва да е в кръвта ти, също като наследената от предците войнственост.

— Подадох молба оценката ми да бъде обща, от всички изпити — търпеливо обясни той. — Очаквам писмените ми работи да компенсират физическата подготовка…

— Но това означава отлични оценки по всичко!

— Точно така — изръмжа Майлс и в гласа му за пръв път се долови нетърпение.

— Косиган и Костолиц! — извика един от униформените съдии. Двамата станаха и пристъпиха към стартовата линия.

— Няма да ми е много лесно — оплака се Костолиц.

— Защо? Това няма нищо общо с теб. Действай с пълни сили и толкоз.

— Разпределени сме по двойки — отвърна онзи. — Би трябвало да поддържаме високо темпо и да сменяме водачеството. А с теб това едва ли ще стане…

— Не се чувствай длъжен да ме изчакваш — измърка Майлс и това предизвика ядосано сумтене от страна на Костолиц.

Изправен на старта, Майлс насочи поглед към групичката оттатък просторния плац. Бяха предимно военни, сред които се открояваха благородническите ливреи на няколко графски синове. Двама едри мъжаги носеха златно-сините униформи на фамилията Ворпатрил, единият от тях положително беше братовчед му Иван.

До тях се открояваше внушителната фигура на Ботари — едра и едновременно с това гъвкава, облечена в сребърно-кафявата униформа на Воркосиган. Майлс вирна брадичка в нещо като дискретен поздрав. Макар и на стотина метра от него, Ботари улови жеста и в знак на уважение застана мирно.

В края на пистата стояха съдиите и членовете на комисията — общо четирима, до тях се виждаше изправената фигура на инструктора. Всички разпалено жестикулираха и гледаха насам, очевидно ставаше въпрос за Майлс. Скоро спорът приключи и групичката се разпръсна. Съдиите заеха местата си, единият от офицерите даде знак за старт на поредната двойка, а инструкторът бавно се насочи към Майлс и партньорът му. Върху мрачното му лице беше застинал напрегнат израз, Майлс видимо се стегна.

— Косиган — промълви с нарочно безразличен тон инструкторът. — Трябва да свалиш шините от крака си, тъй като правилникът не разрешава употреба на спомагателни средства.

Поне дузина убедителни контрааргументи изпълниха главата на Майлс, но той стисна устни и не каза нищо. В известен смисъл този инструктор се явяваше негов командир, а това означаваше, че трябва да му се подчинява безпрекословно. Даваше си сметка, че тук става въпрос за нещо далеч повече от проверка на физическата годност.

— Слушам, сър! — отсече той и върху лицето на инструктора се изписа видимо облекчение.

— Ще разрешите ли да ги предам за съхранение на някой от хората си? — попита Майлс и от очите му лъхна скрита заплаха. В случай на отказ щеше да тикне металните шини в ръцете на самия инструктор, който едва ли ще се чувства много удобно, ако е принуден да ги разнася цял ден със себе си…

— Разбира се, сър — отвърна инструкторът. Това „сър“ се изплъзна неволно от устните му, на всички беше ясно, че знае срещу кого се е изправил. Върху лицето на Майлс за миг се появи вълча усмивка, после изчезна. Обърна се и махна с ръка на Ботари, униформеният бодигард моментално тръгна насам.