Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 197

— Никаква връзка, чухте ли добре, адмирал Хесман? Как се чувствате с нож в гърба? Готов съм да се обзаложа, че едва ли усещате острието — толкова майсторски беше този удар! Така ще бъде докато всичко това приключи и вие тръгнете към ешафода. Бъдете сигурен в това!

Очите на Хесман сякаш щяха да изскочат от орбитите си.

— Не, няма да стане! — скочи на крака той. — Ти започна всичко това, Вордрозда! Няма да ти позволя да се измъкнеш! След като потъвам аз, ще потънеш и ти! — Насочи пръст към смаяния граф и занарежда в скоропоговорка: — Той дойде при мен във Уинтърфеър⁷ и лично поиска да се запознае с данните на Имперското разузнаване за сина на Воркосиган…

— Млъкни! — отчаяно изкрещя Вордрозда. Очите му побеляха от ярост при тези ненужни признания. Ръката му се плъзна под тогата и излезе оттам въоръжена с малък иглов имплодер. Насочи го към адмирала и онзи смаяно млъкна. После очите му бавно се плъзнаха надолу и пробягаха по блестящия метал на оръжието. Гледаше го така, както се гледа отровен скорпион.

— Сега кой нарушава правилника? — иронично подхвърли Майлс и думите му ясно отекнаха в притихналата зала.

После се проявиха вродените черти на бараярската военна аристокрация. Едно от най-тежките престъпления за нея беше размахването на смъртоносно оръжие в присъствието на императора. Двадесетина мъже скочиха от банките и се впуснаха напред.

Това е възможно само на Бараяр, въздъхна в себе си Майлс. Само тук зареденото оръжие може да доведе до масови безредици, при това на най-високо ниво⁸. Между него и трибуната затичаха мъже. Вордрозда заряза Хесман и се обърна към истинския си враг. Майлс изпита странно привличане от тъмното дуло на игловия имплодер, насочен право в гърдите му. Странно, колко малка е дупчицата, която води към ада…

После фигурата на Вордрозда изчезна сред лавината от алени роби. Иван получи шанса да нанесе първия удар и моментално се възползва от него. Ритникът му се стовари с пълна сила в коляното на Вордрозда.

* * *

Майлс стоеше пред своя император. Доскорошните му обвинители бяха арестувани, залата утихна. Сега предстоеше истинския трибунал.

Грегър изпусна лека въздишка и направи знак на Лорд-пазителя. Размениха няколко думи, после служебното лице отстъпи назад и обяви на висок глас:

— Императорът изисква едночасово прекъсване, за да се запознае с новите показания. За свидетели се призовават граф Ворволк и граф Ворхалас.

Всички призовани се насочиха към малката стаичка зад императорската ложа: Грегър, граф Воркосиган, Иван и Майлс, плюс любопитно избраните от императора свидетели. Хенри Ворволк беше един от малкото връстници на Грегър в Съвета и близък негов приятел. Нищо чудно, че търси подкрепата му. Но граф Ворхалас…

Ворхалас беше изгубил двамата си сина в битката за престола на Вордариан преди осемнадесет години и оттогава насам беше заклет враг на бащата на Майлс. Младежът го наблюдаваше с известна доза притеснение. Именно единият от синовете на този граф беше хвърлил граната с нервнопаралитичен газ през прозореца на замъка Воркосиган, в опит да отмъсти за смъртта на по-малкия си брат. Впоследствие го бяха екзекутирали за измяна⁹. Дали граф Ворхалас не е видял в заговора на Вордрозда последната възможност за разчистване на сметките си с фамилията Воркосиган? Възможност за перфектното отмъщение — син за син?