Читать «Звездите светят над нас» онлайн - страница 2
Сидни Шелдън
В балната зала оркестърът трябва да е на подиума, а музиката му да изкушава гостите да танцуват цялата нощ, празнувайки нейния четиридесети рожден ден. Всичко е готово.
Вечерята също ще бъде чудесна. Тя лично бе избрала менюто. За начало — пастет от гъши черен дроб, последван от лека крем-супа от гъби, филе а ла Джон Доури, за основно ястие — агнешко с розмарин, гарнирано със суфле от ябълки и зелен фасул, после сирене, грозде и накрая — торта с кафе.
Щеше да бъде грандиозно празненство. Тя ще вдигне гордо глава и ще се яви пред своите гости така, сякаш всичко й е наред. Тя е Лара Камерън.
Частният самолет най-после кацна на Ла Гуардия с час и половина закъснение.
Лара се обърна към пилота:
— Роджър, още тази нощ се връщаме отново в Рино.
— Ще бъда тук, мис Камерън.
Шофьорът я чакаше с лимузината до стълбата на самолета.
— Вече се тревожех за вас, мис Камерън.
— Случихме отвратително време, Макс. Карай колкото е възможно по-бързо към „Плаза“.
— Да, госпожо.
В колата Лара взе телефона и набра номера на Джери Таунзенд. Той отговаряше за цялата подготовка на празненството. Лара искаше да се увери, че ще се погрижат за гостите й. Никой не отговаряше.
— Побързай, Макс.
— Да, мис Камерън.
Видът на огромния хотел „Камерън Плаза“ винаги предизвикваше у Лара дълбоко задоволство от това, което бе създала, но тази вечер бързаше твърде много, за да мисли за това. В голямата бална зала всички я чакаха.
Тя мина през въртящите се врати и забърза през просторното, импозантно фоайе. Заместник-управителят Карлос я видя и се втурна към нея.
— Мис Камерън…
— По-късно — отвърна Лара и продължи нататък. Пред затворените врати на голямата бална зала тя спря и пое дълбоко дъх. „Готова съм да застана пред тях“ — рече си Лара. Усмихвайки се, разтвори със замах вратите и се вцепени. Залата бе съвсем тъмна. Дали не й готвеха някаква изненада? Посегна към ключа зад вратата и запали осветлението. Ярка светлина заля огромното помещение. Нямаше никой — ни жива душа. Смаяна, Лара не помръдваше.
За бога, какво би могло да се случи с двеста души гости? В поканите бе написано осем часа. Вече наближаваше десет. Възможно ли е толкова много хора просто да се изпарят? Струваше й се свръхестествено. Огледа огромната празна зала и потръпна. На рождения й ден преди една година същата зала бе изпълнена с нейните приятели, с музика и смях. Толкова добре помнеше този ден…
II
Преди една година дневната програма на Лара Камерън бе както обикновено:
5:00 — Гимнастика с треньор
7:00 — Участие в „Добро утро, Америка“
7:45 — Среща с японски банкери
9:30 — Джери Таунзенд
10:30 — Административен проектантски съвет
11:00 — Изпращане на факсове, разговори с чужбина, кореспонденция
11:30 — Заседание по строителството
12:30 — Среща със „С и Л“
13:00 — Обед с Хю Томпсън — интервю за списание „Форчън“
14:30 — Банкери от „Метрополитън Юниън“
16:00 — Градската проектантска комисия
17:00 — Среща с кмета Грейси Маншън
18:15 — Заседание с архитектите
18:30 — Службата за жилищно строителство
