Читать «Върколак» онлайн - страница 54

— Не непременно. Не знам какво да мисля. Но ако някой има право на каквото и да било мнение, това е Даниълс.

— Хайде всички да се поуспокоим малко и да видим с какво разполагаме — предложи Хортън. — Не мисля, че трябва да приемем обвинението на сенатора, че всичко това е измишльотина, но струва ми се, всички ще се съгласим, че тази вечер тук се е случило нещо странно. Освен това се съмнявам, че решението на доктор Уинстън да ни събере е било лекомислено. Сега той казва, че не може да даде твърдо становище, но сигурно трябва да е почувствал, че има основание за тревога.

— И продължавам да смятам така — потвърди шефът на болницата. — Доколкото разбирам, вълкът или каквото там е било…

Соломон Стоун пак изсумтя. Хортън го погледна ледено и продължи:

— Или каквото там е било е пресякъл улицата и е влязъл в парка, а полицията е започнала да го преследва.

— Точно така — отвърна Даниълс. — В момента са там и се опитват да го заловят. Някакъв шофьор го е засякъл с фаровете си, когато е пресичал пътя, и се опитал да го догони.

— Не виждате ли, че точно това не трябва Да позволим да се случи — каза Хортън. — Всички тук очевидно са били полудели…

— Трябва да разберете, че всичко това беше съвсем невероятно — поясни шефът на болницата. — Никой не можеше да разсъждава хладнокръвно.

— Ако Блейк е онова, което Даниълс смята, че е — рече Хортън, — трябва да го върнем. Загубили сме два века напредък в човешкото биоинженерство, защото се е смятало, че проектът на Космическата администрация се е провалил, и поради това, че случаят е бил потулен. Бих добавил, потулен толкова ефикасно, че е бил забравен. От него са останали единствено митове и легенди. Възможно е точно сега някъде в гората да разполагаме с доказателство за неговия успех.

— Провалил се е, така е — каза Лукас. — Защото не е станало така, както е възнамерявала Администрацията. Струва ми се, че подозрението на Даниълс е правилно. Щом характеристиките на някое извънземно бъдат вкарани в андроида, те не могат да се изтрият. Превръщат се в постоянна особеност на самия андроид. Той се превръща в две същества — в човек и в извънземно. Във всяко едно отношение. И като физически особености, и като мисловна нагласа.

— Тази работа с мисленето — попита шефът на болницата. — Изкуствена ли е била мисловната система на андроида? Искам да кажа — внимателно разработена мисловна система, предварително синтезирана и вградена в него?

— Съмнявам се, докторе — поклати глава Лукас. — Това би бил примитивен и доста глупав метод. В документите или поне в онези, които съм виждал аз, не се споменава подобно нещо, но предполагам, че върху мозъка му е бил отпечатан мисловният модел на истински човек. Вече са разполагали с такива методи. Преди колко време са били създадени мисловните банки?

— Преди малко повече от триста години — отвърна Хортън.

— Значи са разполагали с методиката за такова отпечатване. А тази работа със създаването на изкуствен разум би била трудна дори днес, да не говорим за преди двеста години. Съмнявам се, че дори в наше време са ни известни всички компоненти за създаването на уравновесен разум — разум, който да е човешки. Той се състои от прекалено много неща. Можем да синтезираме разум да, предполагам, че бихме могли, — но странен разум, който предизвиква странни постъпки, странни емоции, не съвсем човешки, в едно по-малко от човешки, в друго — навярно повече.