Читать «Върколак» онлайн - страница 39

Търсача тръгна напред. Краката му се превърнаха в мъгляво петно, когато светкавично се хвърли в тунела и бързо зави надясно. Едно от чуждопланетните създания скочи откъм стената към него, вдигнало над главата си някакво оръжие и приготвило се да замахне с него. Търсача се метна към създанието, масивната му глава се завъртя и нанесе удар, бърз и ужасен удар, който размаза плътта, разкъса я и създанието се строполи на земята с писък.

Търсача се обърна към създанията, които го нападаха. Ноктите му оставиха дълбоки бразди в пода и той се хвърли с пълна скорост към глутницата. Главата му се въртеше надясно и наляво, зъбите му срещаха плът и я разкъсваха, тунелът като че ли се изпълни с червената мъгла на яростта му.

Сега вече бягаха всички създания освен онези на пода. Някои от тях пълзяха, други само лежаха и стенеха.

Търсача рязко спря и наполовина седна, свил задните си крака, но без съвсем да ги прилепва до земята. После отметна глава и зави — вик на триумф и предизвикателство, старият, непознат му досега вик на триумф и предизвикателство на дедите му, който в древни времена бе ехтял над онази далечна планета с навяван пясък и сняг.

Тунелът се беше замъглил и той като че ли отново усети мириса на родния чист, сух въздух вместо странните миризми на това място, на което се бе озовал. А най-странното беше, че той бе много стар търсач, един от древната раса на горди воини, които в стари времена яростно се бяха сражавали срещу ордите от почти забравени днес жалки същества, борили се с търсачите за господство над планетата.

После мирисът на мястото, задухата и ярките светлини разпръснаха илюзията за друго време и място и той отново се изправи и неуверено се обърна. Тунелът напред беше чист, но далеч зад него тичаха същества и въздухът бе потъмнял от разпокъсаните, но масивни мисловни вълни, прииждащи от всички посоки.

„Променливи!“

„Към стълбите, Търсачо. Тръгни към онези стълби.“

„Стълби?“

„Вратата. Затвореният отвор. Онзи със знак над него. Малкият правоъгълник с червени знаци.“

„Виждам я. Но вратата е солидна“.

„Бутни я. Ще се отвори. Използвай ръцете, а не тялото си. Запомни, моля те. Използвай ръцете си. Използваш ги толкова рядко, че изобщо забравяш за тях.“

Търсача се хвърли към вратата.

„Ръцете ти, глупако! Ръцете ти!“

Търсача я удари с тяло. Тя се отвори настрани и той бързо се промуши през нея. Отпред имаше стръмна пътека, водеща надолу. Това сигурно бяха стълбите.

Отначало предпазливо заслиза по тях, после, когато свикна, се втурна по-бързо. Стигна до друга стая и след кратко разстояние до други стълби, които водеха надолу.

„Променливи?“

„Тръгни по тях. Ще слезеш по още три групи стъпала. После излез през вратата. Тя води до голяма стая. Там ще има много същества. Тръгни право напред, докато не стигнеш до голям отвор от лявата ти страна. Излез през него и ще си навън.“

„Навън?“

„На повърхността на планетата. Извън сградата (пещерата), в която сме сега. Тук имат пещери на повърхността на земята.“