Читать «Пътят на Икар» онлайн
Любен Дилов
Annotation
Човечеството е решило да излезе в космоса. Астероидът Хидалго е издълбан отвътре, снабден с космически двигатели и оборудван като място за живеене за голям брой хора. След това, прекръстен на Икар, е изпратен към звездите.
Протагонистът на романа, Зенон Балов, е първият човек, роден на астероида. Вече младеж, той се бори да открие мястото си и себе си. Опознава Икар и тайните му, пазени от него и от повечето хора; сблъсква се със странни и чудни неща, често върти около себе си цялото общество на Икар. Обича, търси щастие, ревнува. Накрая изчезва при неясни обстоятелства — може би паднал в черна дупка, а може би пръв от всички хора срещнал извънземен разум.
Любен Дилов
Част първа
В началото на пътя
1
2
3
Избраните
Хромозомът на злото
1
2
Кръгът на голямото незнание
Майка ми — селекционерката
Концертино за женски глас
1
2
3
Част втора
Поема за щастието
1
2
3
4
5
6
Дискусията
1
2
3
4
Част трета
Победата се казва „пат“
Самотата на сирените
1
2
3
4
Когато пробиеш стената
Част четвърта
Завръщане в бъдещето
1
2
3
На Икар странните деца
1
2
3
Да бъдеш близо, да бъдеш далеч
1
2
3
Terra secunda
1
2
3
Част пета
Термодинамиката на душата
1
2
3
4
5
Теория на играта
1
2
3
4
5
6
7
8
Послеслов
info
Любен Дилов
Пътят на Икар
На паметта на незабравимия приятел и писател Цветан Стоянов, който най-много ме подтикваше да напиша тази книга, а не доживя завършването й.
Като изпращам записките на Зенон Балов, аз изпълнявам само своя тъжен приятелски и колегиален дълг. Очевидно е заложеното в тях намерение един ден да бъдат публикувани, както е очевидна и амбицията им да бъдат един от документите за нашия път в Космоса. Останали са недовършени, както самият наш път, хаотични са, необработени, гъмжат от неточности. Навярно ще бъда упрекнат, че не съм ги редактирал или поне снабдил с коментар, но един редактиран от другиго документ, според моите разбирания вече е подправен документ. Единственото, което си позволих, е да издиря авторите на песните, въвеждащи към отделните части. За да не се посегне обаче и чрез такива добавки върху характера на записките, прилагам ги в послеслов.
За автора на самите записки няма какво повече да кажа от това, което той сам е казал за себе си, макар и по него да имам възражения. Само ще уверя читателя, че Зенон Балов не беше нито толкова грозен, нито толкова неприятен, каквото впечатление би могло да се добие от неговите мигове на малодушие или самобичуване. Ние на Икар повече или по-малко го обичахме, а оправданието за интереса ни към неговата съдба лежи в самата му съдба.
Част първа
Като боговете красиви са и мъдри
и тъжни като жителите на Земята.
В началото на пътя
1
Позволявам си поне да запиша тази история. Тя се случи на двайсет и третата година от летоброенето на Икар, но вече седем години материалите по нея лежат недостъпни в секретния отдел на икарския архив.
Доводите за възбраната бяха, че в началото на пътя ни не сме имали право да смущаваме хората с нелепи произшествия, с бълнуванията на един луд — точно така каза първият координатор: „с бълнуванията на един нещастен умопомрачен“ и веднага наложи забраната, без да поиска мнението нито на астронавигаторския, нито на контролния съвет. Те обаче с готовност я потвърдиха.
