Читать «Сенчести души» онлайн - страница 253

Той нарече Мат Мат вместо Мет, прекъсна я Стефан.

Да… забелязах го. Не спирах да го моля за това, но сякаш нямаше никакво значение.

Имало е значение: ти си го променила. Малко хора са способни на това.

Елена притисна силно любимия мъж към гърдите си, сетне застина и го погледна, разтревожена да не е било прекалено силно. Той й се усмихна и поклати глава. Вече приличаше на нормален човек, а не на оцелял от лагер на смъртта.

Би трябвало да продължиш да го използваш, каза й Стефан телепатично. Никой няма по-голямо влияние върху него.

Ще го направя — без помощта на Крилете, обеща Елена. После се притесни, че Стефан ще я помисли за твърде самоуверена — или прекалено пристрастна.

Но един кратък поглед към Стефан бе достатъчен, за да се увери, че постъпва правилно.

Двамата се вкопчиха един в друг.

Не беше толкова трудно, колкото Елена си го бе представяла — да позволи на Стефан да пие и от други човешки същества.

— Ако сте уплашени или сте променили решението си, просто го кажете — беше първото, което заяви облеченият в чиста пижама Стефан на тримата си донори. — Чувам идеално и не съм полудял от жажда за кръв. Пък й навярно ще усетя, ако не ви е приятно, и ще спра. И накрая — благодаря ви — благодаря на всички ви. Тази нощ реших да наруша клетвата си, защото все още съществува, макар и малък шанс, ако заспя, утре сутринта да не мога да се събудя без вашата помощ.

Бони беше ужасена, възмутена и бясна.

— Искаш да кажеш, че през цялото онова време не си могъл да заспиш, защото си се боял, че…

— От време на време заспивах, но благодарение на съдбата — благодарение на Бог — всеки път се събуждах. Имаше моменти, когато не смеех да помръдна, за да запазя енергията си, но Елена винаги намираше начин да дойде при мен и всеки път, когато идваше, ми носеше някаква храна. — Погледна я така, че сърцето на Елена сякаш излетя от гърдите й и се издигна високо в небето.

След това тя направи график, така че Стефан да бъде хранен на всеки час. После оставиха Бони сама — първият доброволец, — за да й бъде по-удобно и да не се притеснява.

На следващата сутрин Деймън излезе, за да навести Лий, племенницата на собственика на антикварния магазин, която изглеждаше много радостна да го види. Като се завърна, огледа с насмешка пръснатите из пансиона легла.

И тогава видя букета.

Беше солидно запечатан със защити амулети, с които да премине през бездната между измеренията. От него се излъчваше нещо много силно.

Деймън наклони глава.

Хмм… питам се какво ли е?

„Мило дневниче,

Не зная какво да кажа. Ние сме у дома.

Миналата нощ двамата със Стефан си взехме дълга вана… и аз бях малко разочарована, защото любимата ми четка с дълга дръжка за търкане на гърба не е тук, а и нямах звездна сфера, за да пусна вълшебна музика за Стефан — а водата беше хладка! Стефан отиде да провери дали бойлерът е включен на най-високата степен и се натъкнал на Деймън, който се канел да стори същото! Обаче не постигнаха голям ефект, защото къщата е пълна с хора.

Но аз се събудих преди няколко часа и пред мен се откри най-красивата гледка на света… изгревът. Бледорозово и тайнствено зелено на изток, но все още тъмно на запад. После небето доби сякаш още по-голяма дълбочина, а дърветата се забулиха в облаци роса. Тогава от хоризонта се надигна блестящо великолепие и небето се оцвети в тъмнорозово, кремаво и тук-там дори в жълто-зелено. Накрая се появи една огнена линия и в този миг всички цветове се промениха. Линията се изви в дъга, небето на запад се обагри в тъмно, тъмносиньо и тогава се показа слънцето, носещо топлина и светлина, дърветата засияха в яркозелено, а небето стана божествено синьо — божествено просто означава небесно. Като го видях, ме прониза най-сладостната тръпка. Небето приличаше на скъпоценен камък — прекрасен, небесносин, а златното слънце пръскаше енергия, любов, светлина и всички най-добри неща на света.