Читать «Сенчести души» онлайн - страница 24
Л. Дж. Смит
Кръв? Разбира се, че не беше кръв, каза си тя. Дори и толкова полезната за него кръв не можеше да му даде. Сега наистина се разрида. Раменете й се разтресоха, докато сълзите й продължаваха да се стичат по лицето му. Сега той бе вдигнал едната си ръка, сякаш искаше да улови поне една нейна сълза…
— Елена… — В гласа му се долавяше удивление.
— Ка… какво? — Тя коленичи до него.
— Твоите сълзи. От сълзите ти се чувствам като… — Впери в нея поглед, изпълнен със страхопочитание.
Елена още не можеше да спре да плаче, макар да знаеше, че бе утешила гордото му сърце, а освен това бе постигнала и още нещо.
— Н-не разбирам.
Той улови една от сълзите й. Попи я с устните си. После се вгледа в нея със сияещи очи.
— Трудно е да се говори за това, моя прекрасна малка любима…
Елена вдигна глава. Сега сълзите й, леещи се върху лицето му, бяха сълзи на яростен гняв.
Той поклати глава.
Тя поклати глава. Стефан, ако някой е наясно, че не съм непорочна девица, това си именно ти…
Елена го погледна. Лицето на Стефан, доскоро посивяло и изпито, сега изглеждаше съвсем различно. Той поначало си беше все бледен, ала в момента красивите му черти бяха порозовели — все едно че дълго бе стоял край силен огън. Светлината отразяваше чистите линии и елегантността на прекрасното му лице.
Не се сдържа и притисна устни към гърлото му, докато си повтаряше:
— Поне мога да те съзерцавам — прошепна й Стефан. Елена не се съмняваше, че дори това бе като глътка вода за умиращ от жажда сред пустинята. — И ако можехме да се докосваме, щях да обгърна с ръка талията ти тук, да те целувам тук и тук и…
Поговориха си така за кратко, разменяйки си глупави любовни думи, като всички влюбени, опивайки се един от друг — той от нейния образ и глас, а тя — от неговите. Накрая обаче Стефан, макар и привидно меко, но с категоричен тон поиска да му разкаже всичко за случилото се между нея и Деймън, при това, без да пропуска нищо, от самото начало. Сега Елена вече бе толкова успокоена, че му описа дори инцидента с Мат, без обаче да представя Деймън като непоправим злодей.